Сътворението

От Раджагриха Буда поемаше пътя към Варанаси. Там винаги го посрещаха като герой-победител. Хиляди любопитни хора го придружаваха до Еленовия парк, където за пръв път бе задвижил колелото на доктрината си. Поради тълпите той рядко оставаше дълго в Еленовия парк. Напускаше Варанаси посред нощ и се отправяше към северозападните градове Каушамби и Матхура, а после, малко преди да започнат дъждовете, се връщаше в Шравасти.

Буда бе почитан от всички, включително и от онези брахмани, които биха могли да виждат в него заплаха за престижа си. В края на краищата произхождаше от кастата на воините. Но той беше повече от воин, повече от брахман. Той беше Златният. Така че брахманите се страхуваха от него, защото бе различен от всички. Бе дошъл. И си бе отишъл.

8.

— Сега трябва да си купиш къща — заяви Аджата-шатру, щом ми плати зестрата. — Не бива да е нито много голяма, нито много малка. Трябва да се намира на средата на пътя между моята къща и царския дворец. Да има вътрешен двор с най-бистър кладенец. Да има десет различни вида цъфтящи храсти. И вързана на две дървета люлка, в която двама души да се люлеят през дългите си щастливи години. В спалнята трябва да има широко легло с балдахин от китайска коприна. Трябва да има още и диван до някой прозорец, който да гледа към цъфтящо дърво… — Изреди подробно всички условия, на които трябва да отговаря къщата ми, после повдигна два пъти вежди и добави: — Но къде има такова идеално място? Скъпи мой, трябва да търсим. Нямаме и миг за губене.

Излишно е да споменавам, че Аджаташатру вече ни бе намерил идеалната къща. Всъщност той бе собственикът й. Накрая се оказа, че трябва да върна на тъста си половината от зестрата, за да купя една хубава, макар и доста занемарена къща, намираща се на шумна улица.

За мое учудване преди сватбата никой не се опита да ме направи дяволопоклонник. Не очакваха от мен нищо друго, освен да изпълня ролята на младоженец в една стара арийска церемония, която не се различаваше много от нашата. Както и в Персия, религиозната част от церемонията се изпълнява от жреческата каста. Това означава, че човек не е длъжен да обръща ни най-малко внимание на думите и действията им.

Късно следобед трябваше да се явя в дългата, ниска дървена къща на Аджаташатру. На входа бях посрещнат от радостните викове на простолюдието, което явно одобряваше облеклото ми. Изглеждах прекрасно, макар че ме мъчеше горещината — носех огромен шал от златна тъкан и тюрбан, който един прислужник цял час преди това навива и натъкмява. Личният бръснар на царя бе очертал очите ми с черно и бе поставил лак на устните ми. След това бе украсил тялото ми с цветно санталово масло, в резултат на което гърдите ми представляваха листата и клоните на дърво, чийто изящен кафяв ствол се спускаше надолу по корема до слабините ми, боядисани така, че да наподобяват корени. Около прасците на краката ми се виеха блестящи змии — бръснарят бе дра-вид и не бе устоял на изкушението да прибави този доарийски елемент. През горещините индийците, които следват модата, често се мажат със санталово масло и твърдят, че ги предпазва от жегата. Нищо подобно. Потиш се като кон, но добре, че потта ти все пак мирише на екзотичен парфюм.

Придружаваше ме Карака заедно с цялата мисия. По това време всички ние вече се обличахме като индийци. Климатът бе надделял над патриотизма ни.

Пред вратата на двореца ни посрещнаха Аджаташатру и Варшакара. Те бяха облечени по-пищно дори от мен. Варшакара се бе накичил с бирмански рубини — същия цвят като зъбите му, — а престолонаследникът бе отрупан с хиляда хиляди диаманти, както биха се изразили индийците. Диаманти висяха на верижки около врата му, покриваха пръстите му, стичаха се като водопади от ушите му. опасваха огромния корем.

Според древния обичай Аджаташатру ми поднесе сребърна чаша, пълна с мед и млечна извара. Щом изпих тази засищаща смес, ме отведоха в централния двор, където бе опъната пъстроцветна шатра. В дъното на шатрата се намираше бъдещата ми невеста, която все още не бях видял — беше там с майка си, баба си, сестра си, ле-лите си и прислужничките си.

В другия край се бяха подредили мъжете от царското семейство начело с цар Бимбисара, който ме поздрави тържествено и същевременно любезно.

— Този ден ще ознаменува сливането в едно на арий-ците от далечна Персия и арийците от Магадха — каза той.

— Ти, Господарю, също като Великия цар Дарий, отразяваш истинската светлина на арийците и аз съм щастлив, че мога да бъда скромният мост, свързващ двамата сияйни близнаци, господари на целия свят — отвърнах аз.

Бях подготвил тези глупости предварително заедно с още много, които спокойно могат да се забравят. Единственото важно нещо бе да се придържам към верния тон а именно да се преструвам, че Персия и Магадха сега с обединени срещу Федерацията на републиките, а ако е необходимо, и срещу Кошала.