Сътворението

Амбалика ми хареса. А се бях подготвил, че няма да ми хареса. Това е, защото съм възприел едно правило — да очаквам най-лошота в живота и когато от време на време оставам разочарован в очакванията си, изпитвам мрачно успокоение.

Наближаваше полунощ, когато си отиде и последният гост. Тъстът ми бе съвсем пиян.

— Скъпи мой — хълцаше той, — тези сълзи са сълзите на неповторимата болка, причинена от съзнанието, че никога, никога през този живот не ще вкуся отново такава чиста радост!

Той примижа — боята по миглите явно започна да му люти, от което очите му се наляха с истински сълзи, този път от болка. Той се намръщи и изтри очи с блестящата си, отрупана е диаманти ръка.

— О, най-скъпи мой — нареждаше Аджаташатру, — грижи се за лотоса на сърцето ми, за най-любимото от всичките ми деца.

Царското семейство си замина в истински водовъртеж от парфюмирани дрехи и скъпоценности и най-после останах сам с първата си жена.

Погледнах я, без да знам какво да й кажа. Напразно съм се тревожил. Амбалика бе прекрасно обучена в женските покои. Човек би си помислил, че е светска дама, прекарала половин век в двора.

— След като запалиш свещения огън — каза тя, — трябва да се качим на покрива, откъдето ще гледаме северната звезда.

— Разбира се. Огънят е свещен и за нас — добавих аз.

— Естествено — отвърна Амбалика.

Тя никога не прояви интерес към Премъдрия господ и Зороастър, но затова пък с огромно удоволствие слушаше разказите ми за живота в персийския двор.

Запалих огъня в мангала. Всичко бе предварително приготвено — за това се бяха погрижили шестимата слуги, наети да работят при нас, привидно като подарък от старата царица. В действителност те до един бяха от магадханската тайна служба. По какво познавах ли? Щом един магадхански слуга е изпълнителен и покорен, това значи, че е таен агент. Обикновените слуги са мързеливи, нечестни и безгрижни.

— Термити — каза тихо Амбалика, когато се изкачихме по разнебитените стъпала до покрива. — Мой повелителю и господарю, трябва да се помъчим да ги прогоним с дим.

— Как познаваш, че има термити?

— Това е само едно от нещата, които сме длъжни да знаем — заяви тя с известна гордост. — Също като шестдесет и четирите изкуства, на които ме учеше старата царица, а тя наистина ги владее. Старата царица е от Кошала, където все още вярват, че една дама трябва да учи такива неща. В Магадха е различно. Тук учат на изкуства само проститутките. Жалко, защото рано или късно мъжете намират съпругите си за скучни, заключват ги и прекарват дните и нощите си в игралните домове или в къщите на проститутките, които се славят със своята оча-рователност. Една от слугините ми е работила при проститутка и знаеш ли какво ми каза: „Вие тук в двореца само си мислите, че покоите ви са красиви! Да, но не сте видели къщата на… едикоя си.“ Разбира се, че не съм я видяла, защото не мога да посетя такава жена. Но мъжете могат. Все едно, надявам се, че ще почакаш да остарея и едва тогава ще тръгнеш по такива места.

На покрива бе опъната шатра. Имаше новолуние и на бледата светлина ясно се очертаваха петте заоблени хълма.

— Ето я северната звезда!

Амбалика ме хвана за ръка и двамата се загледахме в звездата, която според Анаксагор е къс скала, а аз се замислих, както често си мисля, откъде точно сме се появили всички ние? Къде за пръв път са се събрали арийците? В горите на север от Волга ли? Или в обширните равнини на Скития? И защо сме дошли на юг — в Гърция, в Персия, в Индия? Кои са чернокосите хора в шумерс-ките и харапските градове и откъде са дошли те? Дали пък не са изникнали от земята, като многобройните цветове на лотоса, които цъфват изведнъж, когато им дойде времето.

Демокрит иска да знае защо лотосът е свещен за хората от Изтока. Ето защо. Докато си прокарва път от тинята към повърхността на водата, лотосът образува верига от пъпки. Щом излезе от водата на въздух, лотосо-вата пъпка се разтваря, цъфти, умира. На нейно място се показва следващата пъпка от безкрайната верига. Струва ми се, че всеки, който се замисли достатъчно дълго върху лотоса, ще стигне до идеята за едновременното настъпване на смъртта и прераждането. Разбира се, може да е станало и обратното: някой вярващ в прераждането да е решил, че образът на лотоса отразява веригата на съществуването.

След като изпълнихме дълга си и известно време съзерцавахме северната звезда, влязохме в шатрата на покрива. Свалих шала си. Обилната пот бе унищожила голяма част от дървото на гърдите ми. Амбалика обаче беше очарована.

— Сигурно е било чудесно дърво.

— Беше наистина чудесно. Ти имаш ли дърво?

— Нямам.

Махна шала си. Тъй като не споделях страстта на баща й към децата, с облекчение установих, че е напълно развита жена. Около малките й гърди бяха изрисувани листа и цветя. Под тях имаше птица с бяла шия, разперила червени криле на пъпа й.

— Това е Гаруда — каза тя и погали рисунката, — Слънчевият ястреб. На него лети Вишну. Носи много щастие, но не и на змиите. Враг е на всички змии.

— Виж! — Тогава й показах виещите се змии по краката си.