Сътворението

— Никой не е наясно какво говори дворцовият управител, когато е насаме с някого — заяви Амбалика и в миг сериозното й изражение така я преобрази, че изглеждаше два пътя по-възрастна, отколкото всъщност беше. — Но едно е сигурно — добави тя, — той ненавижда републиките.

— Същото каза и на мен.

— Да, на всеки е известно какво приказва — отвърна двусмислено Амбалика. Тогава се замислих дали към изкуствата не трябва да се прибави още едно, шестдесет и пето изкуство, като се чудех как да бъде наречено — дипломация или заговорничество.

Разговорът ни бе прекъснат от дядото на Амбалика, принц Джета. Бе третият ден от сватбата и той според обичая ни носеше подаръци. Поканихме го в най-представителната стая в дома си. Но изящните мебели и украшения не можеха да скрият факта, че къщата всеки миг ще се срути, тъй като цялата бе прогнила и проядена от термитите.

Амбалика понечи да се оттегли, но принц Джета й направи знак да остане.

— Чакай — каза й той. — Човек не вижда внучките си всеки ден.

Амбалика остана.

Принц Джета се обърна към мен.

— Поканен си официално в двора на цар Пасенади. — Видът му не издаваше безпокойството, което знаех, че изпитва. — Царят иска да те приеме лично, преди да настъпят дъждовете.

— Това е чест за мен — казах аз и след като изредих обичайните учтивости, добавих: — За съжаление трябва да изчакам първата пратка с желязо да замине за Персия.

— Това ще стане в началото на идния месец, уважаеми посланико.

Принц Джета се усмихна, а аз се постарах да не издам тревогата си от това, че са му известни строго секретните ни уговорки с Варшакара. Бяхме определили цената на желязото и се бяхме споразумели то да бъде разменено за злато в Таксила. Общо взето, бях доволен от първия си търговски договор. Но не бях доволен, че принц Джета знае за него.

— Керванът ви ще мине през Шравасти и се надявах, че ако го придружиш, ще се възползуваш от удобния случай.

— Сигурно ще бъдем и добре охранявани. — Амбалика внезапно прояви интерес към разговора. — Нали знаеш, че от единия до другия край на Кошала върлуват банди крадци, а и речни пирати. Но независимо от всичко жадувам да видя Шравасти. Царицата казва, че в цял свят нямало по-красив град.

— Съгласен съм с нея — намеси се принц Джета. — Е, наистина аз познавам само земите между двете реки — така наричаме ние нашия малък свят.

— Естествено, ще се опитам да осъществя това пътуване — подех аз.

— Моля ти се, кажи „да“! — Амбалика бе по детски настойчива. Всичко трябваше да се реши на момента. Лаида притежава същата черта.

Принц Джета се усмихна на внучката си.

— Мъжът ти ще иска да се срещне с Буда, за когото си слушала такива ужасни неща в женските покои.

— Не е вярно, принц Джета. Много от нашите жени почитат господаря Буда — каза Амбалика, която извед-тъж се превърна в тактична царска дъщеря.

— А ти почиташ ли го?

— Да си кажа право, не знам. Някак не ми харесва идеята да бъда угасена като свещ. Мисля, че Махавира е много по-интересен.

— А ги виждала ли си Махавира, чувала ли си го да говори? — попита с любопитство принц Джета.

Амбалика кимна.

— Бях шестгодишна, когато една придворна дама ме заведе в джайнисткия манастир, близо до твоята къща, на пътя край реката. Махавира седеше в прахта пред манастира. Имаше такава огромна тълпа!

— А спомняш ли си нещо от думите му?

Принц Джета сякаш проявяваше съвсем искрен интерес към внучката си. Дали защото беше моя жена?

— Много ми хареса разказът му за сътворението на света. Как всичко е част от онзи гигантски човек, а ние сме някъде около кръста му. Разбира се, географията на Махавира няма нищо общо с тази, която сме учили в училище, но много ми харесаха кръговете от различни океани Единият е от мляко, другият — от пречистено масло, третият — от захарна тръстика. Ама че се разприказвах! — Амбалика имаше навика сама да се прекъсва. — Особено ми допадна описанието му на първия цикъл от сътворението, когато всеки човек е бил висок шест мили, и всички сме били близнаци, и близнакът се женел за близначката си, както правят днес в Персия, и никой не трябвало да работи нищо, защото имало десет дървета, и те раждали всичко, което човек може да си пожелае. Едното дърво имало листа, които служели за тенджери и тигани. На друго растели всевъзможни ястия, готови за ядене. Това дърво най-много ми харесва. Да си призная, като дете бях лакома. А имало и дърво, на което растели дрехи, а на друго — дворци, макар да не си представям как можеш да откъснеш някой дворец, сякаш късаш банан. Но може би, щом узреел, дворецът сам се спускал на земята, която била направена от захар, а водата била вино… — Тук Амбалика отново прекъсна речта си. — Е, всичко това е малко смешно. Казвам само какво съм запомнила. Тогава ми се стори много стар. Спомням си също колко бях доволна, че е прилично облечен, а не „в небесни одежди“.

Същата нощ бракът ни най-после бе консумиран. Бях щастлив. Амбалика — също. Вероятно и ведическите богове са били доволни от нас, защото девет месеца по-късно се роди първият ми син.