Сътворението

Влязох в шатрата. Бимбисара и Аджаташатру вървяха от двете ми страни. Сребърни лампи пръскаха ярка светлина. Цветя, вплетени в хиляда хиляди… Забележи, Демокрите, че сега всъщност мисля на онзи цветист индийски език, а след това превеждам мислите си такива, каквито са, със средствата на студения като камък гръцки. Изразителността на двата езика е съвсем различна, въпреки че доста думи са сходни. Както и да е, имаше много венци от цветя и натежалият въздух ухаеше на жасмин и санталово дърво.

Подът бе покрит с китайски килими. Един от тях. бе особено красив — на него бе изобразен дракон на белия фон на небето. По-късно, когато Аджаташатру попита дъщеря си кои от предметите в шатрата най-много желае да има, тя си избра този килим. Аджаташатру се разплака от радост — хълцаше и нареждаше, че не можел да си представи по-голямо щастие от това да види килима с китайския дракон в къщата на любимата си дъщеря. Но тъй и не го получихме. Очевидно Аджаташатру бе склонен да се лишава от такъв вид щастие.

Шатрата бе разделена на две с розова завеса. От нашата страна брахманите пееха ведически текстове, в които с безкрайни подробности се разказваше за непостижимата любов между Рама и Сита. Забавно ми бе да наблюдавам как благородниците дори не се преструват, че слушат. Оглеждаха взаимно одеждите си и изрисуваните си кожи, което и бездруго поглъщаше цялото им внимание.

Накрая върховният жрец на Магадха запали огъня в един мангал. После към него се присъединиха трима брахмани. Единият държеше съд с ориз, другият — съд с гхи, а третият — съд с вода.

В шатрата бе ставало толкова горещо, че чувствувах как дървото на гърдите ми скоро ще остане съвсем без листа. Потях се така, както според Кир трябвало да се поти всеки войник, преди да му позволят да изяде единственото си за деня ястие.

От другата страна на розовата завеса се дочуваха гласовете на жените, които припяваха мантри[1]. Цар Бимбисара прошепна нещо на върховния жрец. Миг след това завесата се вдигна. Жените от царската фамилия стояха с лице към мъжете.

[1] Индуистка дума, формула, заклинание, която се повтаря или пее (санскр.). — Б. пр.

Първото, което забелязах, бе, че прическите им са високи почти колкото самите тях. По-късно жена ми ми обясни, че за направата на някои прически са необходими цял ден и цяла нощ, поради което така украсената дама е принудена да спи на наклонена дъска, за да не развали сътворената върху главата й прелест.

Между старата царица и главната жена на Аджата-шатру стоеше хубаво момиченце. Човек можеше да й даде както шест, така и двадесет и шест години. Между веждите й бе нарисувана червената точка, която индийските жени толкова обичат. Облечена бе просто, като девица. За миг мъжете погледнаха втренчено жените, а жените се преструваха, че не гледат мъжете. Със задоволство установих, че и двата пола бяха покрили гърдите си — ритуалът явно бе залазил нещо от едновремешната арийска свенливост, впоследствие така напълно заличена под въздействието на упоителния климат в Гангската равнина. Накрая върховният жрец се раздвижи. Взе кошница със суров ориз от една прислужница и направи седем малки купчинки върху килима. През това време Аджаташат-ру прекоси линията, разделяща мъжете от жените. Когато той хвана дъщеря си за ръка, Варшакара ме побутна.

— Отиди при тях — прошепна.

Застанах до бъдещата си жена и баща й пред свещения огън. Бях научил отговорите си. За щастие не бяха много.

— Кир Спитама, арийски воин, посланик на пер-сийския цар — обърна се към мен Аджаташатру, — вземи дъщеря ми Амбалика и обещай да спазваш арийските обети, да й донесеш богатство и да й доставяш удоволствие.

Отговорих, че ще се старая да изпълня всичко това. После Аджаташатру завърза края на горната ми дреха за края на нейната. Двамата хвърляхме в огъня ориз и гхи. През тази част от церемонията се чувствувах спокоен, защото бяхме със сина на Премъдрия господ на неогряно от слънцето място. Хванах момичето за ръка и го поведох в кръг около огъня. Обикаляхме така, докато някой сложи воденичен камък пред Амбалика. Тя стъпи на него. И досега не знам какво символизира този воденичен камък.

Вързани неудобно един за друг, направихме седем крачки — трябваше да стъпим върху всяка от седемте купчинки ориз. Знам те какво символизират — седемте богини-майки на доарийска Индия. Тези жени са безсмъртни и са навсякъде!

Щом свърши подскачането по килима с дракона, върховният жрец ни поръси с вода — достатъчно прохладна, за да ми напомни колко е горещо. И това бе всичко. Бяхме женени.

Но не можехме да консумираме брака си, преди да сме прекарали три нощи целомъдрено един до друг. Навремето ми обясниха, произхода на това строго въздържание, но вече съм забравил. На всичко отгоре бяхме длъжни през първата нощ да гледаме заедно северната звезда. Така на новобрачната арийска двойка се напомняше, че именно от север са дошли първите племена… а може би и че един век отново ще се върнат там?