Сътворението

— Добре. Това е третата истина. Четвъртата истина показва как огънят може да бъде угасен. Това се постига, като се убие желанието.

Принц Джета замълча. Заслушах се в музиката, която ми се стори по особен начин приятна. Казвам по особен начин, защото още не бях свикнал с индийската музика. Цялото изживяване бе толкова омайващо, че всичко ми доставяше удоволствие — не вярвам някога да съм бил по-далеч от четирите истини на Буда! Сетивата ми не бяха притъпени, нито пък се бях освободил от плена на желанията. Бях съвсем сигурен, че не искам да бъда изгасен.

Изведнъж осъзнах, че четвъртата истина на принц Джета представлява абсолютното нищо, а нищото е само по себе си истина, както биха казали някои атиняни, дори и някои абдерци. Погледнах домакина си. Той се усмихваше. Преди да съм задал въпроса, получих отговор:

— За да угасиш пламъка на това мъчително съществуване, трябва да следваш осмократния път. Това е четвъртата благородна истина.

Рано или късно индийците прибягват до числа. Понеже са особено слаби математици, никога не обръщам внимание на споменатата от индиеца цифра, пък д®ри и тя да е тридесет милиона милиона милиона, умножено по песъчинките в коритото на Ганг.

— Осем ли? — попитах, като се стараех да си дам вид, че това ме интересува. — Доколкото разбрах, истините са само четири.

— Според четирите истини човек трябва да следва осмократния път.

— А какво означава това?

Вниманието ми бе привлечено от една флейтистка.

Тя или свиреше фалшиво, или използуваше някаква хармония, която дотогава не бях чувал.

Отбелязвам за теб, Демокрите, че осмократният път включва: Първо, правилни убеждения. Второ, правилни стремления или цели. Трето, правилни думи. Четвърто, правилни действия. Пето, правилен начин на живот. Шесто, правилно усърдие. Седмо, правилно внимание. Осмо, правилно самовглъбяване.

Накрая принц Джета забеляза, че се отегчавам.

— Тези неща може би ти се струват очевидни…

— Не, не — отвърнах аз учтиво, — но са много общи. В тях няма нищо конкретно, няма точни указания, като, да речем, тези, които Премъдрият господ дал на дядо ми за жертвоприношението на бика.

— Буда принася в жертва не животни, а животното, което носим в себе си.

— Разбирам. Но какво по-точно е… правилен начин на живот?

— Има пет нравствени правила.

— Четири благородни истини, осмократен път, пет нравствени правила… Добре, че числата на Буда не са толкова огромни като на Махавира.

Това бе много грубо от моя страна.

Но принц Джета не се засегна.

— Ние смятаме, че разбиранията на Махавира са доста близки до нашите — отвърна той спокойно. — Но Махавира е само Прекосяващ реката. Буда е прекосил реката. Той е просветлен. Съвършен. Той не съществува.

— Като изключим това, че сега живее в Шравасти.

— Там е само едно тяло. Самият той обаче не е там.

Понеже ти, Демокрите, искаш да узнаеш петте нравствени правила, ще ти ги кажа. Благодарение на онази флейтистка в паметта ми се е запечатала всяка казана от принца дума. Ето петте нравствени правила: Не убивай. Не кради. Не лъжи. Не се напивай. Не се отдавай на плътски удоволствия.

Оспорих последното правило.

— Какво ще стане с човешкия род, ако всеки спазва петте нравствени правила?

— Човешкият род ще престане да съществува, а това в очите на Буда е идеалното положение.

— Въпреки че и Будисткият орден ще престане да съществува, така ли?

— Целта на ордена е сам да се угаси. За нещастие само една нищожна част от човешкия род ще бъде привлечена към ордена, а от нея през хилядолетията само незначителен брой хора ще получат просветление. Няма от какво да се страхуваш, Кир Спитама — добави Принц Джета, вече развеселен. — Човешкият род ще продължи да съществува до завършването на този цикъл.

— Но какъв е смисълът от една религия, която ще привлече само малцина? А от тях, както току-що каза, почти никой няма да постигне крайното състояние на нирвана?

— Буда не се интересува от религията. Той просто помага на онези, които са на брега на реката. Показва им ферибота. Ако достигнат отвъдния бряг, ще открият, че не съществуват нито река, нито ферибот, нито дори два бряга…

— Нито Буда?

— Нито Буда. Огънятще е угасен и сънят за това съществование ще е забравен, а Просветленият ще се събуди.

— Къде?

— Не съм просветлен. Все още съм много близо до този бряг.

Ето какво ми бе съдено да запомня от онзи приказен следобед в пещерата на принц Джета. По-късно, когато видях и чух Буда, получих малко по-ясна представа за учението му, което всъщност не е учение.

Демокрит твърди, че имало прилика между истините на Буда и истините на Питагор. Аз не съм на същото мнение. И Питагор, и Госала, и Махавира, всички вярват в преселението на душите от риба в дърво, в човек и в кой знае какво. Но Буда е безразличен към преселението на душите, защото всъщност не вярва в съществуването. Ние не сме тук, казва той. Не сме и там. Огънят пращи само във въображението ни.