Сътворението

Не се отнасяха зле с мен. Често вечерях насаме с Хуан. Понякога го придружавах, когато посещаваше други благородници. Но тъй и не ме представиха на херцога.

Щом прецених, че животът ми не е в опасност, започнах да задавам на Хуан почти толкова въпроси, колкото ми задаваше и той. Той възприемаше това като варварска прямота, която му се струваше забавна. Но самите въпроси невинаги го забавляваха.

— Защо не смените херцога? Той и без това не управлява.

— Колко ужасно! — Хуан сякаш бе потресен от тази идея. Той бързо начерта с пръст на пода до килимчето, на което седеше, някаква магическа фигура. Може би против уроки?

Намирахме се в ниска стая с изглед към градината, където една редица сливови дръвчета цъфтяха с бледи, ароматни цветове.

— О, ужасно варварско! Наистина ужасно варварско! Дори за човек, който идва отвъд пустинята! — взе да повтаря той.

— Моля за извинение, Господарю Хуан. — Гледах смирено в лъскавото дърво на пода между нас.

— Толкова ужасно е да чуеш подобна мисъл. Ето че треперя и, о, как ме заболя умът. — Хвана се за сто маха, където според китайците се намира умът. — Нашият херцог е свещен, защото произхожда от император У. Той и само той притежава пълномощието на небето. Това трябва да е известно дори и на един варварин.

— Знам, Господарю Хуан. Но както и самият ти си казвал, Средното царство все още не е негово. Равновесието между земята и небето, това огромно духало, както го наричат вашите мъдреци, все още не е пълно.

— Вярно. Вярно. Но равновесието, разбира се, е пълно.

Да, точно така се изрази. До края на можах да свикна с този навик на китайците да смесват бъдеще, минало и настояще, произтичащ от липсата на глаголни времена.

На пръв поглед Хуан твърдеше, че пълномощието на небето вече принадлежи на херцог Цин. Всъщност искаше да каже, че един ден то ще бъде негово, защото вече е негово и е било негово, защото е този, който е. Има много тънкости в китайския език. И безкрайна бъркотия.

— Но междувременно съществува император и в Лоян.

— Той не е император. Той е херцогът на Чжоу.

— Все пак е потомък на бащата на У, Вън. А Лоян е свещената столица на Средното царство.

— Въпреки това той е само един от петнадесетте херцози на Средното царство. А от тези петнадесет херцози само единадесет са потомци на някой от двадесет и петте синове на Жълтия император, който измисли огъня, а потомците му спасиха света от потоп и после получиха от небето великия план в девет части, който по-късно стана притежание на император У, също негов потомък, и се предаваше от поколение на поколение, за да стигне до Него, който гледа на юг. — Хуан почтително се поклони по посока на херцогския дворец.

„Този, който гледа на юг“ е описателен израз за получилия пълномощия от небето император. Не знам защо. Сигурно някой астролог ще може да обясни. Често съм си мислил, че трябва да има нещо общо с арийската, или северната звезда. Във всеки случай при тържествени поводи императорът винаги застава на север от хората.

Щом получи пълномощието, императорът се превръща в живо отражение на небето — това мрачно седалище на дълга редица от императори, стигаща до Жълтия прародител, който създал всички неща, като счупил някакво гигантско яйце, чиято горна част станала небе, а долната — земя. А хората могат да поддържат хармония между двете части на разделеното цяло само като омилостивяват небето. Излишно е да споменавам, че религиозните обреди имат огромно значение за китайците. Като много изостанали народи, и те вярват, че няма да получат есенна реколта, ако например пролетното ритуално представление на открито е преминало не както трябва — а това е необикновено сложна церемония, в която участвуват много актьори, танцьори, певци и музиканти, както и владетелят, защото единствено той може да говори с царствените си предшественици, докато те съзерцават отгоре него и делата му и се усмихват… или се мръщят.

— В такъв случай херцог Пин вече е получил небесната повеля.

Сведох ниско глава, когато произнасях името на херцога, и още по-ниско, когато споменах небето.

— Да. Да.

Хуан се усмихна. Но херцог Пин, разбира се, не бе получил небесната повеля, а същото се отнасяше и за претендента от Лоян. Това кризисно положение непрекъснато съществува в Китай. Ето защо няма китайски владетел, който да не мечтае за хегемонията и небесната ловели — винаги в този ред. Все пак много се съмнявам, че някой от тези владетели ще успее един ден да подчини съседите си, както направи това Кир, пък дори и Аджаташатру.

Доколкото знам, Средното царство е по-голямо от Гангската равнина, но по-малко от Персийската импе-рия. Преди сто години северната държава Цзин почти взела надмощие. После южната държава Цю се изравнила по мощ с Цзин и поради това небето продължавало да им отказва пълномощието. Така стояха нещата, когато бях в Китай, и не ми се вярва да са се променили. Колкото и да се твърди обратното, никой китайски владетел не би желал Средното царство да се обедини, освен ако това не стори самият той. Такова е там равновесието — или по-скоро липсата на равновесие.