Сватбата на Беки Б.

— Аз съм… Боже, Господи! — Втренчвам се отново с полумрака в апартамента и за мой огромен късмет зървам Робин, облечена в рокля със сребриста горница и богато надиплена пола.

— Робин! — повиквам я аз, колкото е възможно по-дискретно. — Робин! Тук не искат да ме пускат!

— Беки! — възкликва весело Робин. — Влизай! Изпускаш голям купон! — И ми помахва радостно с чашата си с шампанско.

— Ето, виждате ли?! — изтъквам отчаяно. — Познавам хората тук! Повярвайте ми, не съм някоя си натрапница!

Жената на вратата ме изпива с поглед, а после свива рамене и отсича:

— Окей. Можете да влизате. Серж ще ви поеме палтото. Имате ли подарък?

— Ами… не.

Жената подбелва очи, сякаш иска да каже: „Така си и знаех!“, а после демонстративно ми обръща гръб, поднасяйки фалшивата си усмивка на следващия на опашката. Аз побързвам да се вмъкна, преди да си е променила решението.

— Не ми е възможно да остана до края — обяснява ми веднага Робин. — Имам три репетиции. Но държах да те видя още тази вечер, защото имам много приятни новини за теб! Един изключително талантлив вътрешен дизайнер се съгласи да работи по нашата сватба! Става въпрос за самия Шелдън Лойд!

— Аууу! — възкликвам аз, като се старая да отговоря на ентусиазма й, макар да нямам абсолютно никаква представа кой, по дяволите, е този Шелдън Лойд. — Страхотно!

— Направо си зашеметена, нали?! Има защо! Не напразно обичам да казвам, че ако искаш нещата да станат, накарай ги да станат веднага! Та значи, говоря си аз нещо с Шелдън и двамата си разменяме разни идеи и не щеш ли, той заявява, че твоята концепция за „Спящата красавица“ е буквално фантастична! Намира я за особено оригинална! — След тези възторжени слова тя се привежда към мен и снишавайки глас, зашепва: — Та той предложи да… да превърнем Терасовидната зала във вълшебна гора!

— Наистина ли?!

— Аха! Толкова се вълнувам, че направо нямам търпение да ти покажа!

И тя отваря чантата си и вади оттам една скица, а аз се вторачвам в нея, напълно поразена от изумление:

— Ще докараме брезите от Швейцария, ще поставим и гирлянди от вълшебни лампички! Ти ще преминеш през алеята между дърветата, клоните им ще бъдат надвиснали над теб, боровите иглички ще разнасят аромата си, когато, стъпиш върху тях, цветята ще разцъфнат, а междувременно сред клоните ще пеят обучени птици… Какво ще кажеш да включим и една механичка катеричка?

— Ох, ами… — смръщвам се леко аз.

— Именно! И аз не бях особено ентусиазирана по този въпрос. Окей… Значи забравяме за горските създания. Така. — Тя изважда химикалката си и си отбелязва нещо. — Но иначе ще бъде фантастично, не си ли съгласна с мен?!

— Аз… е, ами…

Дали вече да й кажа, че още не съм решила твърдо, че ще се женя в Ню Йорк?

Да, ама не мога! Тя ще прекрати цялата подготовка веднага. И веднага ще докладва на Елинор и ще настане една суматоха…

А най-важното е, че съм сигурна, че накрая ще се спрем на варианта в хотел „Плаза“! Веднага щом ми просветне как да убедя мама да се съгласи. Така де, би било истинска лудост да не приемем.

— Нали знаеш, че Шелдън е работил за редица холивудски звезди? — обръща се към мен Робин, снишавайки още повече глас. — Когато се срещнем с него, можеш да се запознаеш с портфолиото му. Казвам ти, направо е ненадминат!

— Сериозно?! — изкисквам се превъзбудено. — Звучи изумително!

— Така. — Тя поглежда часовника си. — А сега трябва да бягам. Но ще поддържаме връзка! — И тя ми стиска приятелски ръката, пресушава чашата си и поема забързано към вратата. А аз се захласвам след нея, леко замаяна.

Холивудски звезди! О, Боже! Ако мама разбере за това, дали няма да погледне на нещата от по-различен ъгъл? Дали няма да си даде сметка каква удивителна възможност ни се предоставя по този начин?

Проблемът е, че не съм в състояние да събера смелост отново да повдигна този въпрос пред нея. Даже надали ще й спомена за това парти. Само ще я разстроя. Тя веднага ще започне да нарежда дали Елинор не смята, че те също не могат да организират хубаво годежно парти или нещо от този род. И после ще се почувствам още по-виновна, отколкото вече се чувствам. Ужас! Как да намеря начин да насоча мисълта й отново в тази насока, без да я обидя? Може би, ако поговоря първо с Джанис… Ако й разкажа за холивудските звезди…

Избухналият наблизо смях ме изважда от мечтанието и аз си давам сметка, че съм съвсем сама. Оглеждам се в търсене на човек, към когото да се присъединя. Малко странничко е наистина, ама това нали уж трябваше да бъде парти по случай нашия годеж с Люк! Обаче сред стотиците хора наоколо аз не познавам абсолютно никого! Е, тук-таме се мярка някое леко познато лице, но не на човек, с когото се чувствам достатъчно близка, за да отида при него и да го поздравя просто ей така. Опитвам се да се усмихна на жената, която в момента върви към мен, ала тя ме оглежда подозрително и си проправя път към групичката, застанала до прозореца. Между нас да си остане, но който е казал, че американците са по-любезни от британците, очевидно никога не е стъпвал в Ню Йорк!