Сватбата на Беки Б.

Отпивам глътка шампанско и усещам, че започвам да кипя от вълнение. Голям кеф! Аз ще избирам мястото за медения ни месец! Може би няма да е зле да отидем в някой от онези вълшебни курорти в Тайланд или нещо подобно. Или пък на някое забележително сафари…

— Като стана въпрос за бездомници — обръща се Люк към Майкъл, — ние също ще сме на улицата през септември.

— Така ли? И защо?

— Тогава ни изтича договорът по наема на апартамента и собственичката продава. Всички ще бъдат изритани.

— Ах, да! — прекъсвам ги аз, внезапно изтръгната от приятната картина как двамата с Люк стоим на върха на една египетска пирамида. — Това ми напомня нещо, Люк. Дочух един много странен разговор тук. Някакви хора твърдяха, че ние сме щели да се местим да живеем в тази сграда. Откъде им е хрумнало според теб?

— Това е напълно възможно — отбелязва той.

— Какво?! — опулвам се невярващо аз. — Какво искащ да кажеш с това, че е възможно?! Да не би да си откачил?!

— Защо пък не?!

Аз снишавам глас и продължавам:

— Наистина ли смяташ, че държа да живея в тази претруфена сграда, пълна със старици, които те гледат така, сякаш вониш на пор?!

— Беки… — прекъсва ме Майкъл и кимва многозначително с глава.

— Но това е вярно! — обръщам се към него. — В тази сграда няма нито един приятен човек! Срещала съм ги и всичките са едни…

И в този момент спирам рязко, внезапно давайки си сметка какво се опитва да ме предупреди Майкъл.

— С изключение на… на майката на Люк, разбира се — добавям аз, като се опитвам да звуча колкото е възможно по-естествено. — Естествено.

— Добър вечер, Ребека! — достига до мен един меден глас и аз се извъртам с пламнало лице.

Ето я и нея — застанала зад мен, облечена в дълга бяла рокля в гръцки стил, която пада на плисета до земята. Елинор е толкова тънка и бледа, че прилича на някоя от собствените си колони наоколо.

— Здравей, Елинор! — поздравявам учтиво. — Изглеждаш прекрасно! Много съжалявам, че позакъснях мъничко.

— Ребека — е нейният отговор, след което тя ми поднася бузата си по манхатънски маниер. — Надявам се, че вече си пообиколила наоколо и че не си седиш само тук и разговаряш с Люк!

— Е, аз… ами… нещо подобно…

— Това е прекрасна възможност за теб да се запознаеш с някои важни хора! — изтъква поучително тя. — Например с президентката на тази сграда!

— Ясно — кимвам аз. — Е, може би…

Надали точно сега е моментът да й съобщавам, че за нищо на света не бих се преместила да живея в тази сграда.

— Ще те представя по-късно. Но сега смятам да вдигна тост — отбелязва тя. — Така че, ако нямате нищо против, ви моля да се присъедините към мен на подиума!

— Отлично! — опитвам се да вложа мъничко ентусиазъм в гласа си аз и гаврътвам шампанското.

— Майко, мисля, че вече се познавате с Майкъл — обажда се Люк.

— Да, така е — усмихва се грациозно домакинята. — Много ми е приятно отново да се видим! Как сте?

— Много добре, благодаря — отвръща със същия мазен тон Майкъл. — Възнамерявах да присъствам на откриването на вашата фондация, но за нещастие не успях да се освободя от някои ангажименти във Вашингтон. Но както разбрах, всичко е минало добре.

— Така е, много благодаря!

— А ето и нов щастлив случай! — обхваща той с жест залата. — Тъкмо казвах на Люк какъв късмет е извадил да намери за съпруга такова красиво, талантливо и способно момиче като Беки!

— Действително. — Усмивката на Елинор застива.

— Но вие вероятно сте на същото мнение.

Гробовна тишина.

— Разбира се — изрича накрая Елинор. Протяга ръка и след известно мъчително колебание я поставя на рамото ми.

Господи! Ужас! Пръстите й са точно толкова студени, колкото и гласът й! Все едно току-що ме докосна Снежната кралица! Хвърлям крадешком поглед към Люк и забелязвам, че той целият сияе от удоволствие.

— Е, тостът! — изричам бодро аз. — След теб, Елинор!

— Ще се видим по-късно, Майкъл! — казва Люк.

— Приятно прекарване! — отсича Майкъл и ми намига съзаклятнически. А когато Елинор потъва в тълпата, той се обръща към Люк и добавя: — После искам да поговорим за нещо относно благотворителната дейност на майка ти!

— Няма проблеми — кимва Люк след известна пауза. — Ще поговорим.

Въобразявам ли си или моят Люк ми изглежда малко настръхнал?

— Но неко първо минат тостовете! — изрича усмихнато Майкъл. — Не сме се събрали тук, за да говорим за бизнес.

* * *

Докато минавам през огромната зала заедно с Люк и Елинор, виждам, че хората започват да се обръщат към мен и да мърморят нещо. В единия край се вижда голям подиум и когато се качваме на него, за първи път започвам да се усещам малко нервна. Настава тягостна тишина и насъбралото се множество вперва изпитателни погледи в нас.

Ужас! Двеста чифта погледи ми правят преценката по манхатънски!

Като се опитвам да запазя самообладание, аз претърсвам с поглед тълпата за някое познато лице — лице, което принадлежи на мен. Но като изключим застаналия най-отзад Майкъл, не виждам никой друг. Продължавам да се усмихвам, обаче на душата ми е празно. Но къде са моите приятели? Знам, че Кристина и Ерин ще дойдат всеки момент, но къде е Дани? Той ми обеща, че ще дойде!