Сватбата на Беки Б.

— Има, разбира се! — побързвам да отговоря. — Поогледах нещата, но засега не съм пробвала абсолютно нищо. Единственият проблем в случая е, че нямам уговорен час, а утре е събота — разсъждавам на глас. — Бих могла да пробвам роклята на Вера Уонг, но за нея вероятно ще има много поръчки за проби…

— Искам да напазарувам нещо и за бебето. Съставила съм си списък.

— Аз съм ти купила някои неща — отвръщам, като поглеждам усмихнато към коремчето й. — Нали се сещаш. Няколко малки подаръчета…

— Искам някоя много сладка количка.

— Не се притеснявай, купила съм ти такава. Както и няколко много сладички бебешки костюмчета!

— Беки, не трябваше!

— Ама на бебешкия щанд в „Гап“ имаше разпродажби! — отбранително обяснявам аз.

— Извинете! — прекъсва ни нечий глас и двете се обръщаме. Пред нас стои жена в черна рокля и перлено колие. — Без да искам, дочух разговора ви. Казвам се Синтия Харисън и съм голяма приятелка както на Елинор, така и на Робин — вашият сватбен организатор. Позволете ми да отбележа, че с нея сте в отлични ръце!

— Да, разбира се — отвръщам учтиво аз. — Приятно ми е да го чуя все пак!

— Щом сте решили да си търсите булчинска рокля, за мен ще бъде удоволствие да ви приема в новия ми булчински бутик, който се нарича „Дрийм Дрес“ (В превод — „Роклята на мечтите“. — Бел. прев.)! — заявява Синтия Харисън и ме поглежда възторжено. — Продавам булчински рокли вече двадесет години, но точно тази седмица отворих и един бутик на Медисън авеню. Имаме богата колекция от маркови рокли, обувки и аксесоари. Предлагаме индивидуално обслужваме в луксозна обстановка. Всички ваши нужди като бъдеща булка ще бъдат наша грижа, независимо колко големи или нищожни са те!

Тук тя внезапно спира тирадата си, като че ли чете от някаква рекламна брошура.

— Добре. Ще дойдем още утре.

— Какво ще кажете за единадесет часа? — предлага Синтия и аз поглеждам към Сузи, която кимва.

— Нека тогава бъде единадесет. Много ви благодаря.

Когато Синтия Харисън се отдалечава, аз се ухилвам на Сузи, обаче забелязвам, че тя се е вторачила в другия край на залата.

— Какво става с Люк? — пита след малко.

— Какво искаш да кажеш? — Обръщам се и също се вторачвам натам.

Съзирам Люк и Майкъл в другия край на залата и доколкото успявам да схвана, двамата се карат за нещо.

Докато ги наблюдавам, Люк повишава глас отбранително и аз долавям тук-таме по някоя откъслечна фраза:

— …това е най-голямата картина, за Бога!

— Но за какво толкова спорят? — пита ме Сузи.

— Нямам никаква представа!

Напрягам слух доколкото ми е възможно, но единственото, което достига до мен, са все същите откъслечни фрази.

— …просто не изглежда… подходящо… — казва Майкъл.

— …кратко време… мисля, че е напълно подходящо.

Господи, Люк наистина звучи като разбит!

— …грешно впечатление… опорочаваш позициите си…

— …писна ми!

И аз ужасено виждам как Люк излиза наперено от залата, а Майкъл изглежда напълно неподготвен за реакцията му. В продължение на няколко секунди той стои като вкаменен, после се присяга към чашата си и отпива солидна глътка уиски.

— Направо не мога да повярвам! Доколкото ми е известно, Майкъл и Люк никога досега не са се карали! Така де, та Люк буквално обожава Майкъл. На практика той го възприема като свой баща! Какво става тук, за Бога?!

— Ей сега се връщам — промърморвам по посока на Сузи и колкото е възможно по-дискретно се насочвам по посока на Майкъл, който си стои все така вперен в празното пространство пред себе си.

— Какво става тук? — питам веднага, щом се озовавам до него. — За какво се карате двамата с Люк?

Майкъл вдига стреснато поглед, но после бързо принарежда чертите на лицето си в усмивка.

— Малко делово недоразумение — отговаря той. — Няма нищо, за което да се тревожиш. Е, реши ли къде ще прекарате медения месец?

— Стига, Майкъл! Това съм аз! Кажи ми честно какво става! — После снишавам глас и добавям: — Какво имаше предвид под това, че Люк опорочава позициите си? Какво е станало?

Настъпва продължителна тишина и аз прекрасно разбирам, че Майкъл се опитва да реши дали да ми каже истината или не.

— Имаше ли представа — изрича накрая, — че минимум един член от екипа на „Брандън Къмюникейшънс“ е изтеглен, за да работи за фондацията „Елинор Шърман“?

— Какво?! — втренчвам се невярващо в него. — Ти сериозно ли говориш?

— Съвсем наскоро установих, че една нова асистентка на компанията е препратена да работи за майката на Люк. И въпреки че заплатата й продължава да се плаща от „Брандън Къмюникейшънс“, момичето е превърнато на практика в слугиня на Елинор. Тя, естествено, се чувства много нещастна заради това — отбелязва Майкъл и въздъхва. — Единственото, което исках да направя, бе да поставя въпроса пред Люк, обаче той се държи изключително остро по този въпрос.

— Нямах никаква представа за това! — възкликвам, неспособна да повярвам на чутото. — Той не ми е казвал абсолютно нищичко!