Сватбата на Беки Б.

— Нищо във вашия живот — започва собственичката — не е в състояние да ви подготви за преживяването, свързано с купуването на булчинската ви рокля! Може да си въобразявате, че знаете всичко за дрехите. — Тук Синтия се усмихва и поклаща мъдро глава. — Ала избирането на булчинската рокля е нещо съвсем различно! Както ние от „Дрийм Дрес“ обичаме да казваме, вие не избирате вашата рокля…

— А вашата рокля ви избира? — намесва се Сузи.

— Нищо подобно — махва с ръка леко раздразнено Синтия. — Вие не избирате вашата рокля — обръща се право към мен тя, — вие срещате вашата рокля! И позволете ми да ви уверя, че на този свят със сигурност има рокля, която ви чака! Тя може да се окаже първата, която пробвате — изтъква и посочва към висящата закачалка, която чака наблизо. — Може да се окаже двадесетата. Но когато облечете подходящата за вас рокля, ще почувствате лек удар ето тук! — И тя поставя ръка върху слънчевия си сплит. — Прилича на моментално влюбване. Веднага ще го усетите!

— Наистина ли?! — оглеждам се аз, усещайки нарастващи тръпки на вълнение. — И как ще го усетя?

— Нека просто кажем, че… ще го усетите — отвръща собственичката и отново ме дарява с мъдрата си усмивка. — Имате ли някакви идеи как трябва да изглежда роклята?

— Е, очевидно имам няколко, но…

— Много добре! Винаги е полезно, когато успеем да стесним обсега на избор. И така, преди да започнем, нека ви задам някои основни въпроса. — Тя вади химикалката си. — Нещо простичко ли търсите?

— Категорично — кимвам аз. — Нещо простичко и много елегантно. Или пък доста сложно изработено — добавям, защото точно в този момент зърнах една удивителна рокля с рози, спускащи се по целия гръб.

— Ясно. Значи… просто или сложно… — драска тя в папката си. — Какво предпочитате, мъниста или бродерия?

— Може би.

— Окей… Така, сега: с ръкави или без презрамки?

— Вероятно без презрамки… — изричам замислено. — Или пък с ръкави.

— С шлейф ли предпочитате?

— О, да! На всяка цена!

— Но не би имала нищо против, ако е и без шлейф, нали? — вметва Сузи, която тъкмо преглежда „Булченски прически“. — Искам да кажа, че можеш да си избереш някой много дълъг воал, нали?

— Вярно. Но все пак много ми се ще да имам и шлейф. — Точно в този момент се втренчвам в нея, поразена от внезапна идея. — Хей, Сузи, ако изчакам още две години до сватбата си, детето ти ще бъде достатъчно голямо, за да ми носи шлейфа!

— Боже! — Сузи поставя ръка на устата си. — Би било много сладко! Ама ако вземе, че падне? Или пък започне да пищи?

— Нямам нищо против! И можем да му купим някоя страхотно сладуранчеста шаферска рокличка…

— Имате ли нещо против да се върнем на днешната тема? — намесва се Синтия и преглежда записките си. — И така, значи търсим нещо или просто, или сложно; или с ръкави, или без презрамки, може би с мъниста и/или бродерия; и или с шлейф, или без такъв.

— Точно така! — светват очите ми, докато я проследявам с поглед как обикаля закачалките. — Но как да ви кажа… възможно е да си променя мнението в последния момент.

— Разбирам — отвръща Синтия и се вторачва за няколко секунди в бележките си. — Ясно — изрича на глас. — Е, единствения начин, по който можете да разберете какво искате, е като пробвате няколко рокли… Така че най-добре да започваме веднага!

* * *

Защо никога досега не съм се сещала да го направя?! Да пробваш булчински рокли е най-забавното нещо на света! Синтия ме въвежда в обширна пробна с тапети на бели и златни ангелчета, с огромно огледало на едната стена, след което ми подава дантелено бельо и високи сатенени обувки, които да си сложа. А после помощничката й започва да внася роклите по пет наведнъж. Пробвам копринени шифони с голи гърбове, рокли тип „балерина“ с впити горни части и пластове тюл, рокли, изработени от сатен и дантела, рокли в опростена, класическа линия с драматични шлейфове, обикновени рокли, бляскави рокли…

— Когато облечете подходящата, веднага ще я познаете! — непрекъснато повтаря собственичката, докато асистентката й поставя роклите обратно на техните закачалки. — Просто… продължавайте да пробвате.

— С удоволствие! — изчуруликвам весело и влизам в рокля без презрамки, обшита с мъниста дантела и разкошна, надиплена долна част. Излизам навън и правя величествена обиколка на пробната пред Сузи.

— Тази е фантастична! — отбелязва тя. — По-добра е даже от онази с мъничките презрамчици!

— Права си. Но все пак продължавам да си мисля за онази с дантелените, паднали от рамото ръкави — въздъхвам и се вглеждам критично в отражението си. — Колко рокли пробвах до този момент?

— Като че ли с тази станаха… тридесет и пет — отговаря Синтия, като се консултира със записките си.

— И колко отбелязах като възможности?

— Тридесет и две.

— Сериозно?! — вдигам изненадано глава аз. — И кои не съм харесала?

— Двете розови рокли и онази с наметката.