Сватбата на Беки Б.

— О, не! Онази с наметката все пак ми харесва! Отбележете и нея като възможност! — Поразхождам се още малко, а после оглеждам магазина, като се опитвам да преценя дали е останало нещо, което още не съм пробвала. Заковавам се пред редица от мънички шаферски роклички с цветя и въздъхвам, малко по-тежко, отколкото възнамерявах. — Божичко, тази работа е доста сложна! Доста по-сложна, отколкото си представях! Трябва да избера само една рокля! Само една!

— Честно да ви кажа, до този момент Беки никога не се е задоволявала да излезе от някой магазин само с едно нещо — споделя Сузи със Синтия. — Така че, това за нея е нещо като културен шок!

— Не виждам защо човек да не носи повече от една рокля! Нали се предполага, че това е най-щастливият ден в живота на всеки! Затова би трябвало да му е позволено да облече минимум пет рокли!

— Би било много гот! — отбелязва Сузи. — Например за тържественото влизане една много романтична рокля, после някоя по-елегантна за излизане, след това трета за коктейлите…

— И някоя страхотно секси за танците… и друга за…

— Люк да ти я разкъса — завършва Сузи със светнали очи.

— Дами, моля ви! — намесва се Синтия, като се изкисква. — Ребека, знам, че ви е много трудно, но все ще трябва да изберете някой ден! А имайте предвид, че за сватба през юни вече закъснявате с избора си!

— Как така закъснявам! — изумявам се аз. — Та аз току-що се сгодих!

Синтия поклаща глава.

— По отношение на булчинската рокля вече е късно. Затова ние винаги препоръчваме, че когато бъдещите булки смятат, че годежът им ще бъде кратък, би трябвало да започнат да си търсят рокля преди годежа!

— Ужас! — въздъхвам нещастно аз. — Нямах никаква представа, че ще ми бъде толкова трудно!

— Защо не пробваш и тази, последната? — предлага Сузи. — Ей там онази, с ръкавите от шифон във формата на тромпет. Нали още не си я пробвала?

— Да бе! — вдигам обнадеждено поглед. — Наистина не съм!

Отнасям роклята в пробната, измъквам се от богато надиплената рокля и се намъквам в новата.

Тя прегръща талията ми, гали нежно бедрата ми и пада до земята, превръщайки се в подобен на планински поток шлейф. Деколтето определено подчертава хубавите черти на лицето ми, а цветът стои просто перфектно на фона на кожата ми. Чувствам се добре с нея. И тя самата изглежда добре на мен.

— Хей! — възкликва Сузи, когато се появявам при тях и се изправя. — Ама тази е много красива!

— Ходи ми, нали?! — отбелязвам и пристъпвам гордо на подиума.

Взирам се в отражението си и усещам как душата ми се затопля. Роклята действително има класическа, опростена линия, обаче аз изглеждам в нея фантастично! Прави ме много слаба. Придава на кожата ми някакъв особен блясък и… Господи може би това е моята рокля!

В магазина настъпва пълна тишина.

— Усещаш ли нещо ето тук? — обажда се накрая Синтия, като се хваща за корема.

— Аз… не знам… Да, мисля, че усещам! — изкисквам се възбудено. — Да, мисля, че точно това става в момента!

— Знаех си! Виждаш ли?! Когато откриеш подходящата за теб рокля, тя просто те удря в стомаха! Човек не може да планира нищо, не може да си го запише на лист. Просто, когато я види, си я познава!

— Открих булчинската си рокля! — поглеждам възторжено Сузи. — Най-накрая я открих!

— Най-накрая! — В гласа на Синтия се чувства определено облекчение. — Хайде тогава да отпразнуваме случая с чаша шампанско!

Когато тя се оттегля, аз продължавам да се съзерцавам и да се възхищавам на отражението си. Човек наистина никога не може да знае предварително — това просто се усеща. Кой би допуснал, че ще се спра на ръкави тип тромпет?!

Някаква асистентка минава покрай мен, понесла друга рокля, и аз зървам избродирана копринена горна част, от която висят панделки.

— Хей, тази е много хубава! Какво представлява?

— Няма никакво значение какво представлява! — отсича Синтия, която влиза точно в този момент и ми подава чаша шампанско. — Вие вече открихте вашата рокля! — Вдига своята, обаче аз продължавам да поглеждам към роклята с панделките.

— Защо да не взема да пробвам и тази? Набързо, а?

— Знаеш ли какво си мисля? — отбелязва Сузи, като вдига глава от списание „Булки“. — Може би трябва да си избереш булчинска рокля, която всъщност да не е булчинска рокля. Имам предвид, като цвят.

— Аууу! — вторачвам се в Сузи и въображението ми автоматично се развихря. — Имаш предвид червена или нещо подобно?

— Или пък костюм с панталон! — предлага приятелката ми и ми показва снимка в списанието. — Ето, не ти ли харесват тези?

— Но нали току-що открихте роклята си?! — намесва се Синтия с леко пискливи нотки в гласа. — Няма нужда да търсите повече! Това е вашата единствена рокля!

— Мммм… — смръщвам се аз. — Честно да ви кажа… май вече не съм особено сигурна.

Синтия опулва очи срещу мен и в продължение на няколко секунди имам чувството, че ще ме залее с шампанското си.

— Мислех, че това е роклята на мечтите ви!

— Да, но това е роклята на някои от моите мечти — обяснявам кротко аз. — Честно да ви призная, аз имам много мечти. Бихте ли я отбелязали и нея като възможност?