Сватбата на Беки Б.

— Ясно — кимва накрая тя. — Още една възможност. Добре, ще си я отбележа.

Когато тя се оттегля, Сузи се обляга на диванчето и ме поглежда със светнал поглед.

— О, Беки, ще бъде толкова романтично! Двамата с Тарки ходихме да видим църквата, в която ще ви венчаят. Толкова е красива!

— Да, хубава е — побързвам да се съглася аз, като потискам поредния прилив вина.

Макар че защо да се чувствам виновна?! Та още нищо не е решено окончателно! Още не съм заявила категорично, че се спирам на хотел „Плаза“! Нищо не ни пречи да се оженим и в Оксшот в края на краищата!

Може би.

— Майка ти смята да постави над портите арка от рози, букети от рози в църквата, а всеки от гостите да получи в бутониерата си също по една роза! Мислеше да са жълти, но каза, че всичко зависи от другите цветове…

— Разбирам. Но аз самата все още не съм сигурна дали… — не довьршвам, защото точно в този момент вратата на магазина се отваря зад гърба ми.

И вътре се появява Робин, облечена в бежов костюм, стиснала здраво чантата си на „Коуч“. Тя улавя погледа ми в огледалото и ми помахва.

Но какво прави и Робин тук, за Бога?!

— А на масите може би някакви малки букетчета…

Робин тръгва към нас. Не съм особено убедена, че това ми харесва.

— Хей, Сузи! — извръщам се рязко аз към приятелката си. — Защо не отидеш да разглеждаш онези… хммм… възглавнички за халките?

— Какво?! — Сузи ме гледа така, като че ли полудявам. — Нали не възнамеряваш да си купуваш възглавнички за халките?! Моля те, не ми казвай, че вече си се превърнала в американка!

— Е, тогава… виж тиарите! Такава и без това трябва да имам!

— Беки, какво става?

— Нищо! — отвръщам ведро аз. — Просто си помислих, че ти би могла да… О, здрасти, Робин! — обръщам се към нея точно в момента, в който тя е вече до нас.

— Беки! — възкликва Робин и плясва с ръце. — Боже, колко красива си с тази рокля! Тя ли е твоята, как мислиш?

— Засега не съм особено сигурна. — Усмивката ми е толкова стегната, че устата вече започва да ме боли. — Е, Робин, откъде разбра, че ще бъда тук? Сигурно владееш телепатия!

— Синтия ме уведоми, че ще наминеш. Тя е моя стара приятелка — отговаря Робин и се обръща към Сузи. — А това трябва да е твоята приятелка от Англия, нали?

— Ах, да. Сузи, запознай се с Робин. Робин, това е Сузи.

— Ах, Сузи? Значи самата шаферка! За мен е огромно удоволствие да се запозная с вас! Изглеждате абсолютно забележително в… — И погледът на сватбената организаторка се спира върху коремчето на Сузи. — Божичко, да не би да сте бременна?!

— Дотогава вече ще съм родила — успокоява я Сузи.

— Браво! — Лицето на Робин се отпуска. — Та както казвах наскоро, ще изглеждате наистина прекрасно във виолетово!

— Виолетово ли?! — обърква се Сузи. — Аз мислех, че ще бъда в синьо!

— Не, категорично виолетово!

— Беки, сигурна съм, че майка ти каза…

— Както и да е! — побързвам да прекъсна този кошмарен разговор. — Робин, днес съм малко заета, така че…

— Напьлно съм наясно и изобщо не желая да ти преча. Но така и така съм тук, има едно-две нещица… Ще ти отнема само две секунди! Обещавам ти! — И тя бръква в чантата си и изважда вездесъщия бележник. — Така, първо. От оркестъра се съгласиха да присъстват и скоро ще ни изпратят програмата, за да си избереш какво искаш да ти свирят. После… — И плъзга поглед по бележника си.

— Страхотно! — Хвърлям таен поглед към Сузи, която наблюдава Робин доста подозрително. — Знаеш ли какво, защо не вземеш да ми се обадиш, та да обсъдим всичко на спокойствие…

— Няма да ни отнеме много време! Да, ето го и другото нещо! Записани сме за дегустация в „Плаза“ на 23-ти, в гостната на главния готвач. Аз му предадох възгледите ти за рибата-монах, така че ще помислят за друг вариант… — Тук Робин отгръща на следващата страница. — Ах, да! Все още чакам този твой списък с гостите ти! — Вдига глава и поклаща пръст в престорен укор. — Докато се усетиш, ще трябва да започнем да мислим и за поканите! Особено за поканите за гостите ни от другата страна на Атлантика!

— Окей… аз ще… — смотолевям сконфузено аз.

Направо не смея да погледна към Сузи.

— Страхотно! А в понеделник ще те чакам при Антоан. Десет часа! Ако знаеш какви торти прави само!… Направо ще припаднеш! Така. Вече трябва да бягам. — И тя затваря бележника си и се усмихва на Сузи. — Много ми беше приятно да се запознаем, Сузи! Ще се видим на сватбата!

— Да, там ще се видим! На всяка цена! — отвръща приятелката ми с подозрително весел тон.

Вратата зад гърба на Робин се затваря и аз преглъщам на сухо. Усещам, че бузите ми пламтят.

— Та така. Аз… май най-добре да отида да се преоблека.

И се насочвам към пробната, без да смея да погледна към Сузи. Но секунда по-късно тя вече е при мен.

— И коя беше тази? — пита безгрижно тя, докато смъквам ципа на роклята си.

— Това беше… Робин. Приятна е, нали?

— И какви ги говореше тази жена?

— Ами просто… сватбени брътвежи… нали се сещаш… Би ли ми помогнала с този корсет, ако обичаш?

— И защо смята, че ти ще се жениш в хотел „Плаза“?

— Аз… хмм… не знам.