Сватбата на Беки Б.

— Много добре знаеш! И онази жена на годежното ти парти! — Неочаквано гласът на Сузи придобива толкова жесток нюанс, че аз примигвам. — Беки, кажи ми веднага какво става тук!

— Нищо не става!

Сузи ме сграбчва за рамото.

— Беки, престани! Ти няма да се ожениш в хотел „Плаза“, нали?!

Втренчвам се в нея и усещам, че лицето ми става все по-горещо и по-горещо.

— Това е една… възможност — изричам накрая.

— Какво искаш да кажеш с това, че било възможност?! — вторачва се в мен Сузи и поотпуска захвата на рамото ми. — Каква възможност би могло изобщо да бъде?

Оправям роклята на закачалката, като се опитвам да спечеля време и да потисна нарастващото чувство за вина в душата си. Ако се държа така, сякаш тази ситуация си е напълно нормална, нищо чудно да стане точно такава.

— Просто стана така, че… добре де, Елинор реши да ни организира забележителна сватба! А аз още не съм решила дали да приема или не. — Виждам изражението на Сузи и питам: — Какво?!

— Как какво?! — възмущава се Сузи. — А какво ще кажеш за: а) че майка ти вече ти организира сватба, б) че Елинор е тъпа крава, както и за в) да не би да си откачила?! Защо, за Бога, ще искаш да се жениш точно в „Плаза“?!

— Защото… защото… — притварям очи. — Сузи, трябва да го видиш! Ще имаме истински струнен оркестър, хайвер, както и бар със стриди… и рамки от „Тифани“ за всеки на масата… и шампанско „Кристал“… и цялата зала ще бъде превърната на вълшебна гора, с всичките му там истински дървета и пойни птици…

— Истински дървета ли?! — смръщва се Сузи. — И за какво са ти пък те?!

— Всичко ще бъде както в „Спящата красавица“! И аз ще бъда принцесата, а Люк ще бъде… — Не довършвам, когато забелязвам пълното с укор изражение на приятелката ми.

— Ами майка ти?

Настъпва гробна тишина, в която аз се преструвам на дълбоко заангажирана с разкопчаването на корсета си. Точно в този момент изобщо не ми се мисли за мама.

— Беки, какво ще стане с майка ти?!

— Просто ще трябва да… да я разубедя — изричам накрая.

— Да я разубедиш ли?!

— Тя самата твърдеше, че човек не трябва да прави нищо, свързано със сватбата му, половинчато! — отвръщам отбранително. — Ако дойде и само зърне какво представлява „Плаза“, и види плановете за сватбата…

— Но тя вече е напреднала много с подготовката за сватбата ти! Когато й бяхме на гости, не говореше за нищо друго, освен за великото събитие! Тя и… как се казваше онази ваша съседка?

— Джанис.

— Да, точно така. Та двете бяха започнали да наричат кухнята ви „контролен център“. По стените има пет-шест дъски за напомки, навсякъде се виждат списъци, мострички плат и какво ли още не… и са толкова щастливи, че го правят! — След тези думи Сузи ме поглежда сериозно. — Беки, ти просто не можеш да им кажеш, че всичко се отлага! Просто не можеш!

— Елинор ще уреди да ги докарат със самолет! — заявявам и усещам в гласа си вина, на която предпочитам да не обръщам внимание. — Ще си изкарат приказно! За тях това също ще бъде преживяване, което се случва веднъж в живота на човека! Могат да отседнат в „Плаза“, да танцуват цяла нощ и да разгледат Ню Йорк… Ще си изкарат една незабравима почивка!

— Говорила ли си за това с майка си?

— Не. Аз… още не съм й казвала нищо по въпроса. Засега. Няма смисъл да й го споменавам, докато не съм сто процента сигурна какво ще стане.

Отново настъпва тишина, през която Сузи присвива очи и ме поглежда изпитателно.

— Беки, нали смяташ да направиш нещо по този въпрос, и то съвсем скоро? — пита неочаквано. — Нали не възнамеряваш просто да си заровиш главата в пясъка и да се престориш, че нищо не се случва около теб?!

— Никога не бих постъпила така, честна дума! — изричам възмутено аз.

— Ей, това тук съм аз, нали не си забравила?! — въкликва Сузи. — Беки, много добре те познавам как можеш да се държиш! Някога хвърляше банковите си извлечения в кошчето за боклук с надеждата, че някой непознат просто ще намине през банката, за да ти плати сметките!

Ето какво става, когато споделиш с приятелката си най-съкровените си тайни! После тя ги използва като оръжие срещу теб!

— Оттогава израснах много — отговарям, като се старая да вложа в гласа си порядъчна доза достойнство. — И ще оправя този проблем. Просто трябва… трябва малко да помисля.

Пак настъпва тишина. Отвън дочувам гласа на Синтия, която казва: „Тук, в «Дрийм Дрес», нашето мото е, че вие не избирате роклята си…“

— Виж какво, Беки — проронва накрая Сузи, — аз не мога да взема това решение вместо теб. Никой не може! Единственото, което мога да ти кажа, е, че ако смяташ да се откажеш от сватбата на майка си, не отлагай нито миг повече!