Сватбата на Беки Б.

И вдига друг тиган с набраздена повърхност и две дръжки. Да го вземат мътните! Това пък за какво е?

— Ами… мисля… че това е, хммм… тиган за… омлети… и за печене… или тенджерка.

— Аха, ясно. — Поглежда го озадачено, а аз побързвам да дам на заден ход.

Минавам покрай красиво подредени керамични купички за овесени ядки и се озовавам в компютърен терминал, където пише „Регистрация“. Може би тук дават въпросните формуляри.

— Добре дошли в „Крейт и Барел“ — приветства ме радостен надпис на екрана. — „Моля, въведете избора, който желаете.“

Почуквам разсеяно по екрана, но с половин ухо слушам една двойка зад мен, която спори относно чиниите.

— Просто не желая да бъда черна бисквитиера — казва момичето, почти разплакано.

— Добре де, каква тогава искаш да бъдеш? — срязва я мъжът.

— Не знам!

— Да не би да твърдиш, че аз съм черна бисквитиера, Мари?!

Господи! Трябва да се отуча от този навик да подслушвам хората! Свеждам поглед към екрана и се заковавам изненадано. Стигнала съм до място, където човек може да погледне списъците на хората, за да им купи подарък. Тъкмо се каня да изляза от файла, когато спирам.

Ще ми бъде от полза, ако надзърна какво са си поръчали хората, нали така? Внимателно напечатвам името „Р. Смит“ и натискам „Enter“.

За мое огромно изумление екранът започва да се изпълва с цяла поредица от имена на двойки.

Рейчъл Смит и Дейвид Форсайт, Скотсдейл, Аризона.

Ани Уинтърс и Род Смит, Рейли, Северна Каролина.

Ричард Смит и Фей Бълок, Уийтън, Илинойс.

Лирой Елмс и Рашел Смит…

Боже, ама това е много гот! Окей, нека сега надзърнем, за да видим какво са си избрали Рейчъл и Дейвид. Натискам отново „Enter“ и след няколко секунди принтерът започва да бълва листи хартия.

Стъклен сервиз за хайвер и стриди — 4

Плато за кейк на крачета с капак — 1

Купа с водна лилия — 2

Класическа гарафа 3 л.

Ауу! Ама това звучи много шик! Със сигурност и аз ще искам купа с водна лилия! Както и сервиз за стриди.

Добре. Нека сега видим какво са си избрали Ани и Род. Натискам отново „Enter“ и принтерът ми изплюва нов списък.

Охо! Значи Ани и Род си падат по чашите! Питам се обаче защо са им цели шест кофички за лед?

Ама това е като наркотик! Нека видим какво искат Ричард и Фей. А после Лирой и Рашел… Принтирам и следващите два списъка и тъкмо се чудя дали да не въведа друго често срещано име, като например „Браун“, когато чувам зад себе си нечий глас.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице?

Вдигам рязко глава и виждам пред себе си един усмихнат продавач с табелка, на която пише, че името му е „Бъд“.

— Да не би да не можете да откриете списъка, който желаете?

Усещам как се изчервявам от притеснение.

Не мога да си призная, че просто надзъртам в чуждите списъци!

— Аз… всъщност… току-що го намерих — казвам и грабвам напосоки един списък, който се оказва на Ричард и Фей. — Това са мои приятели. Ричард и Фей. — Прочиствам си гърлото и продължавам: — Искам да им купя сватбен подарък. Затова съм дошла тук. И освен това искам и аз самата да се регистрирам за подаръци.

— Добре, нека първо приключим с покупката. Какво бихте желали да им купите?

— Ами… да видим… — И разглеждам списъка. — Такааа…

Стига де! Нали не възнамерявам да купувам подарък на двама абсолютни непознати?! Трябва просто да си призная истината. Че съм проявила нездраво любопитство.

— Някакви идеи?

— Какво ще кажете за четирите салатни купи? — чувам се да изричам най-неочаквано.

— Перфектен избор! — възкликва Бъд и ме повежда към близката каса. — Искате ми да им оставите някакво послание?

— Послание ли?!

— На вашите приятели! — И той взема химикалка и ме поглежда. Чака.

— Да, наистина. Е… хммм… „На Ричард и Фей“ — преглъщам аз. — „С пожелания за прекрасен сватбен ден! С обич: Беки.“

— А фамилията ви? Просто за да уточним от кого е точно.

— Е, ами… Блумууд.

— Значи „С обич: от Беки Блумууд“ — повтаря Бъд и записва старателно.

В този момент пред очите ми изникват Ричард и Фей, които разглеждат посланието ми и се чудят какво става.

Хубаво де! Нали ще получат четири салатни купи, при това безплатно!

— Така. А сега да се върнем на вашия списък! — изрича весело Бъд, докато взема картата ми. — Ето ви една бланка, която можете да попълните, докато обикаляте и разглеждате. Вероятно вече сте забелязали, че стоките ни се делят на няколко основни секции.

— Да бе… Нещо като…

— Кухненски прибори, плоски прибори, кухи прибори, барови прибори, стъклени прибори, прибори на поставки… — Тук спира, за да си поеме дъх и продължава: — И всякакви други.

— Ясно.

— Може би ще ви бъде малко трудничко да решите какво точно ще ви трябва за вашия нов дом — казва той и ми се усмихва. — Така че, предлагам ви да започнете от най-главното. Помислете си за вашите ежедневни нужди и оттам вече можете да продължите напред. Ако имате нужда от мен, просто ми викнете!