Сватбата на Беки Б.

Боже, възможно ли е да не съм преценила правилно Елинор? Възможно ли е през цялото това време да не съм я разбирала? Може би това важи за всички хора около нея. Може би под ледената си обвивка тя да се окаже съвсем различен човек. Да, тя е уязвима и несигурна в себе си и точно затова се е обгърнала с тази защитна обвивка. И вероятно аз съм единственият човек, който може да прозре истината под тази обвивка и да убеди истинската Елинор да се покаже пред света. Тогава цялото нюйоркско общество ще ахне, Люк ще ме заобича още повече, а хората ще ме наричат „Момичето, което промени Елинор Шърман“ и…

— Беки? — Гласът на Люк пронизва мислите ми и ме изважда от тях. — Добре ли си?

— Да — отвръщам и едва сега си давам сметка, че ще налетя право на масичката за кафе. — Да, много съм добре!

Сядам до него на диванчето, Елинор ми подава чаша изстудено вино и аз започвам да отпивам от него, загледана през прозореца към блясъка на Манхатън, който се простира в далечината пред нас. Елинор и Люк са в разгара на някаква дискусия относно фондацията, затова аз си хрускам осолени бадеми и си тананикам весело. Незнайно как, но вече съм се озовала насред една прекрасна картина, когато Елинор се обръща към насъбралото се множество и заявява: „Беки Блумууд е не само образцова снаха, но и мой верен приятел“, а аз се усмихвам скромно на хората, които започват да ме аплодират. Точно в този момент се чува някакво прищракване, което така ме стряска, че аз едва не си разливам виното.

Елинор е затворила бележника от крокодилска кожа, в който пише. Поставя го настрани, намалява леко музиката и ме поглежда право в очите.

— Ребека — изрича.

— Да?

— Поканих те тази вечер, защото има нещо, което желая да обсъдя с теб. — И ми долива вино, при което аз й се усмихвам топло.

— Да?

— Както вероятно ти е добре известно, Люк е много заможен млад мъж.

— Е, така е… — изричам, леко смутена. — Сигурно си права.

— Говорих с моите адвокати, както и с адвокатите на Люк и… всички са на едно мнение. Така че, бих желала да ти дам това… — И тя ме залива с блясъка на необичайна за нея усмивка и ми подава дебел бял плик, а после подава друг такъв на Люк.

Докато го поемам, усещам, че надеждите ми се оправдават. Ето, виждате ли?! Елинор наистина става все по-любезна! Точно като в „Далас“. Вероятно ме прави съдружник в някоя семейна компания или нещо подобно, за да ме приветства с добре дошла в династията. Ами да! И аз ще започна да ходя на заседания на борда на директорите и всякакви подобни неща и всички заедно ще направим страхотни печалби и аз ще нося големи обици…

Отварям развълнувано плика и изваждам отвътре дебел документ, написан с печатни букви. Но когато се зачитам, въодушевлението ми постепенно се отича в канала.

Меморандум-споразумение

между Люк Джеймс Брандън (оттук нататък наричан за по-кратко „младоженецът“) и Ребека Джейн Блумууд (оттук нататък наричана за по-кратко „булката“) за…

Нещо не разбирам… Какъв меморандум? Какво споразумение? Това да не е…

Не може да е…

Поглеждам объркано Люк, но докато прелиства страниците, той изглежда не по-малко объркан от мен.

— Майко, какво е това? — пита накрая.

— Просто една предохранителна мярка — отвръща Елинор с неразгадаема усмивка. — Нещо като застраховка.

О, Господи! Но това е предбрачно споразумение!

С усещане за внезапен световъртеж аз също започвам да прелиствам договора. Обхваща приблизително десет страници и в него се съзират глави от рода на „Разделяне на имуществото в случай на развод“.

— Застраховка срещу какво точно? — обажда се Люк с не по-малко неразгадаем глас.

— Нека не се преструваме, че живеем в приказен свят — отвръща сухо Елинор. — Всички сме наясно какви неща се случват всеки ден.

— И какви по-точно са тези неща?

— Люк, погледни на нещата конструктивно! Идеално разбираш какво имам предвид! И като вземем предвид … как да се и изразя… разсипническото минало на Ребека… — И свежда многозначителен поглед към обувките ми, а аз едва сега проумявам, че е искала да ме унизи, когато ме попита за тях.

Значи изобщо не се е опитвала да бъде любезна. Просто е събирала достатъчно доказателства срещу мен!

Боже, как можах да бъда такава глупачка! У сърцето на Елинор няма нито едно топло кътче! Такова просто не съществува!

— Нека си изясним нещата — събирам накрая сили да се обадя аз, едва поемайки си дъх. — Очевидно ти смяташ, че аз гоня единствено парите на Люк.

— Беки, как можа да си помислиш подобно нещо! Тя не смята така! — възкликва Люк.

— Нищо подобно! Точно това смята!

— Предбрачният договор е просто една разумна стъпка, която хората правят, преди да създадат семейство.

— Добре де, обаче точно такава стъпка ние не виждаме нужда да правим — засмива се Люк.

— Тук ще се осмеля да не се съглася с вас — изтъква поучително Елинор. — Аз просто се опитвам да ви предпазя. Имам предвид и двамата. — Последното е изречено с не особено убедителен тон.