Сватбата на Беки Б.

— Ти да не би да мислиш, че аз възнамерявам веднага да се разведа с Люк, за да му взема всичките пари?!

„Точно както си направила ти с твоите съпрузи“ — ми се ще да добавя, обаче се спирам навреме.

— Да не би да мислиш, че точно затова искам да се омъжа за него?!

— Беки…

— Ако желаеш, може да поразгледаш договора…

— Нямам нужда да го разглеждам!

— Да разбирам ли, че отказваш да го подпишеш? — И Елинор ме поглежда триумфално, сякаш току-що съм потвърдила и най-грозните й подозрения.

— Нищо подобно! — отвръщам с треперещ от възмущение глас. — Не отказвам да го подпиша! Ще подпиша всичко, което искаш! И няма да позволя да мислиш, че аз гоня единствено парите на Люк!

Сграбчвам химикалката от масата и яростно започвам да се подписвам на първата страница — натискам толкова силно, че едва не раздирам хартията.

— Беки, не се дръж така глупаво! — намесва се Люк. — Майко…

— Няма нищо! Ще подпиша всеки един… проклет…

Лицето ми гори и всичко пред очите ми започва да се слива, обаче аз отгръщам ли, отгръщам страниците, без изобщо да си направя труда да прочета какво пише горе. „Ребека Блумууд, Ребека Блумууд…“

— Но аз отказвам да го подпиша! — отсича Люк. — Никога не съм казвал, че искам предбрачно споразумение. И определено не възнамерявам да подписвам нищо, което зървам за първи път през живота си!

— Ето! Готово! — Хвърлям химикалката на масата и си грабвам чантата. — Мисля, че ми е време да се махам оттук. Довиждане, Елинор!

— Беки… — обажда се Люк. — Майко, какво те прихвана, за бога, че да го направиш през главата ми?!

Напускам апартамента на Елинор, а главата ми сякаш ще се пръсне. Изчаквам няколко минути, за да дойде асансьорът. Но когато той така и не се появява, аз поемам надолу по стълбите. Цялата горя от гняв. От жестоко унижение. Значи тя мисли, че аз гоня единствено парите на Люк! Значи тя ме взема за използвачка!

Дали така ме възприемат и всички останали?

— Беки! — Люк взема стълбите надолу по три наведнъж. — Беки, почакай! Много съжалявам! Нямах никаква представа…

Когато стигаме до партера, той ме притиска в обятията си, обаче аз не помръдвам.

— Повярвай ми, за мен това беше не по-малка изненада, отколкото за теб!

— Ами… какво да ти кажа… мисля, че ти също би трябвало да го подпишеш — казвам, вперила поглед в земята. — Би трябвало да се защитиш от мен. Това се счита за разумен подход.

— Беки, това съм аз! Това сме ние, за Бога! — И той леко повдига брадичката ми, докато вече няма накъде да мърдам, освен да го погледна в тъмните очи. — Знам, че си ядосана. И е напълно нормално да си! Но те моля да извиниш майка ми. Живяла е прекалено дълго в Съединените щати. Тук предбрачните договори са нещо напълно нормално. Тя не е искала да…

— Напротив, искала е! — промълвям и усещам отново как ме завладява предишното унижение. — Тя мислеше точно това, което каза! Тя смята, че аз си правя тънката сметка да… да ти взема всичките пари и да ги похарча за обувки!

— Такива ли са ти тънките сметки?! — прави се на шокиран Люк. — И ми го казвааш едва сега?! Е, ако наистина смяташ да променяш основните правила, може би ще се наложи да подпишем предбрачно споразумение…

Опитвам се да се усмихна, обаче отвътре още ми пари.

— Наясно съм, че тук повечето хора подписват такива договори — казвам. — Много добре ми е известно. Обаче тя няма право да съставя такъв, без да… без да се консултира с някой от нас! Знаеш ли как се почувствах заради нея?!

— Зная, зная — гали успокояващо гърба ми Люк. — И аз съм вбесен заради поведението й.

— Съмнявам се.

— Напротив, бесен съм.

— Нищо подобно! Ти никога не можеш да й се ядосаш! И точно в това е проблемът! — Откъсвам се от прегръдките му и се опитвам да запазя спокойствие.

— Беки? — поглежда ме въпросително той. — Има ли още нещо, което те тревожи?

— Може би… Всичко ме тревожи… Начинът, по който тя окупира цялата ни сватба… Начинът, по който се държа толкова надменно и невъзпитано с родителите ми…

— По принцип тя е човек на официалностите — опитва се да я защити Люк. — Но това не означава, че е надменна. Ако родителите ти я опознаят по-добре…

— И начинът, по който използва и теб! — Давам си сметка, че вече навлизам в опасна територия, ала не съм в състояние да се спра. Всичко, което съм мислила, започва да се излива като отприщен поток от устата ми. — Ти й даваш безчет часове от свободното си време. Дори си й осигурил служителка за благотворителната фондация. Даже се скара с Майкъл заради нея! Не мога да те разбера що за човек си?! Отлично знаеш колко добър приятел ти е Майкъл! Отлично знаеш, че той мисли само за твоите интереси! За твоето добро! Но ето че сега, само заради скъпата си мамичка, ти дори не разговаряш с него!

Един нерв по лицето на Люк потреперва и от това разбирам, че съм засегнала болното му място.

— А сега иска от нас да се преместим в тази сграда! Не разбираш ли какво става?! Тя просто иска да те сграбчи в ноктите си! Да те задуши! И да те юрка по цял ден да й изпълняваш разни поръчки! И никога няма да ни остави на спокойствие… Люк, мисля, че вече и без това й даваш достатъчно от себе си…