Сватбата на Беки Б.

— И какво лошо има в това? — Изражението му става все по-сурово. — Та тя ми е майка!

— Знам това! Но погледни нещата безпристрастно! Тя не прояви никакъв интерес към теб, преди да направиш пробива си тук! Спомняш ли си първото ни идване в Ню Йорк? Ти толкова държеше да я впечатлиш, а тя дори не си направи труда да се срещне с теб! Обаче сега, когато вече всички те познават и ти си извоюва сам име в бизнес средите, когато се превърна в любимец на медиите, когато се сдоби със средства от всякакъв характер, тя веднага надуши печалбата и реши, че е настанал моментът да те използва!

— Това не е вярно!

— Напротив, вярно е! Ти просто не си в състояние да го видеш! Ти си прекалено заслепен от нея, за да проумееш истината!

— Виж какво, Беки, много ти е лесно да критикуваш хората! — разгорешява се и Люк. — Твоите отношения с майка ти са фантастични. А аз почти не съм виждал моята, когато бях малък…

— Именно! — изкрещявам, преди да съм успяла да се овладея. — Точно в това е разковничето на нещата! На нея и тогава толкова й е пукало за теб, колкото и сега!

Ох, мамка му! Това последното не трябваше да го казвам! Виждам как през очите на Люк проблясва болка и той внезапно се състарява с минимум десет години.

— Знаеш, че това не е вярно — изломотва той. — Майка ми ме е искала. Грешката не е нейна.

— Да, знам. Съжалявам… — Пристъпвам към него, ала той се отдръпва.

— Защо, за разнообразие, не се поставиш на нейно място, Беки? Представи си само през какво й се е наложило да премине! Да бъде принудена да изостави детето си. Да бъде принудена въпреки всичко да се прави на храбра. Крие чувствата си от толкова дълго време — нищо чудно, че сега, когато наистина иска, й е трудно да го направи! Нищо чудно, че отношенията й с хората са малко непохватни!

Докато слушам защитата му, ми идва да се разплача. Значи той си е напаснал всичко в картинката. Значи все още е малкото момче, което би измислило всякакви възможни извинения на света, за да оправдае нежеланието на майка си да го вижда!

— Но ето, че сега имаме възможност Да си възстановим отношенията — продължава той. — Може би наистина от време на време се държи малко нетактично. Но все пак полага максимални усилия.

„Да бе, как ли не! — ще ми се да възкликна. — Особено ги полага по отношение на мен!“

Но вместо това само свивам леко рамене и промърморвам:

— Може би си прав.

— Хайде, ела да се качим горе! Ще пийнем по още една чаша. И ще забравим, че всичко това се е случило.

— Не, благодаря — издишвам дълбоко аз. — Аз смятам да… да се прибирам у дома. Ти върви, ако искаш. Ще се видим после.

* * *

Докато вървя към дома, започва да вали — едри капки дъжд, които барабанят в канавките и падат от стрехите над главата ми. Разливат се по горещото ми лице, мокрят косата ми и оставят следи по новите ми обувки с велурени кантове. Обаче аз почти не ги забелязвам. Все още ме боли прекалено много от преживяното — от пронизващия поглед на Елинор, от собственото ми унижение, от отчаянието ми, че не мога да накарам Люк да прозре истината.

В мига, в който прекрачвам прага на нашия апартамент, небето е пронизано от гръмотевица. Включвам всички лампи, както и телевизора и вдигам пощата от пода пред вратата. Зървам един плик с почерка на мама и веднага го отварям. Оттам изпада малка мостричка плат, а листът мирише леко на нейния парфюм.