Сватбата на Беки Б.

— Чудесно! Много ви благодаря!

Бъд се оттегля и аз се озъртам наоколо, а душата ми се изпълва с познатите тръпки на очакването. Не съм се вълнувала толкова, откакто пишех списъците за Дядо Коледа. Но дори и тогава мама стоеше над рамото ми и казваше неща от рода на: „Не съм много сигурна, че Дядо Коледа ще може да ти донесе истински рубинени пантофки, скъпа. Защо не си поискаш вместо тях една хубава книжка за оцветяване?“

Обаче сега никой няма да ми каже какво да си искам и какво да не си искам! Мога да си поискам всичко, което искам! Мога например да си поискам онези чинии ей там… и тази кана… и този стол… Имам предвид, че имам право да си поискам всичко! Целия магазин!

Така де. Поне на теория.

Обаче сега не смятам да се захласвам прекалено. Ще започна с ежедневните нужди, точно както ме посъветва Бъд. И с усещането на вече пораснало момиче аз се насочвам към изложените по-нататък кухненски съдове и започвам да разглеждам внимателно рафтовете.

Охо! Клещи за омари! Нека да си ги поръчаме! Я какви сладки мрежички за царевица! Ами тези пластмасови маргаритки тук! Нямам представа за какво се използват, обаче изглеждат страхотно шик!

Отбелязвам внимателно номерата в моя списък. Окей. Да видим какво още. Докато се оглеждам, вниманието ми привлечено от изрядно подредени блестящи хромови неща.

Аууу! На всяка цена трябва да имаме миксер за замразено кисело мляко! Както и тостер за вафлички! Както и фурна за хляб, и сокоизстисквачка, и тостера за истински готвачи! Записвам всички тези номера и се оглеждам със задоволство. Но защо не съм се сещала досега да се регистрирам?! Това е перфектното занимание за мен! Да пазаруваш, без да харчиш никакви пари!

Май е трябвало да се омъжа още много отдавна.

— Извинете? — Момичето с конската опашка е стигнало до секцията с ножовете. — Имате ли представаа какво означават тези ножици за дивеч? — И тя вдига нещо, което никога през живота си не съм виждала.

— Ами това са очевидно… ножици за дивеч… сигурно…

Втренчваме се една в друга за няколко секунди, след което момичето просто свива рамене, казва „Окей“ и си ги отбелязва в списъка.

Защо не взема и аз да включа в списъка си едни ножици за дивеч? Както и една от тези готини машинки за мелене на подправки. И професионална факла за приготвяне на крем брюле.

Не че някога съм приготвяла крем брюле — но човек никога не знае. Когато се омъжа, ще бъда длъжна да го правя. В този момент се виждам с красива домакинска престилка как брюлирам небрежно с една ръка, а с другата приготвям домашни захаросани плодове, а Люк и групичка отбрани гости ме гледат с възхита.

— Къде на друго място смяташ да се регистрираш? — пита ме момичето, докато вдига една яйцеразбивачка и се вторачва замислено в нея.

Аз я поглеждам неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш? Позволено ли е да имаш повече от един списък?

— Естествено! Аз имам три. Тук, в „Уилямс-Сонома“ и „Блумингсдейл“. Там е особено приятно, сканираш всичко на една…

— Три списъка! — възкликвам, неспособна да прикрия възторга, бликащ от гласа ми.

И като се замисли човек, защо да се задоволяваме само с три?!

* * *

И така, докато стигна до апартамента на Елинор, аз вече съм успяла да си направя резервации за регистрация в „Тифани“, „Бергдорф“, „Блумингдейлс“ и „Барнис“, да си поръчам каталога на „Уилямс-Сонома“ и да си открия сватбен списък по интернет.

Само не успях да намеря време, за да помисля по въпроса къде искам да се оженя — но всичко по реда си.

Когато Елинор отваря вратата на апартамента си, отвътре се чува приятна музика и се разнася аромат на цветя. Домакинята е по халат, а косата й изглежда малко по-мека от обичайното, а когато ме целува, стиска лекичко ръката ми.

— Люк вече пристигна — казва тя, когато тръгваме по коридора. — Много красиви обувки! Нови ли са?

— Ами, всъщност, да. Благодаря! — Не мога да се въздържа да не я зяпам удивено. Никога досега не съм я чувала да прави комплимент на когото и да било. Нито веднъж!

— Имам усещането, че малко си поотслабнала — допълва тя. — Много ти отива, между другото.

Дотолкова се шашвам, че се заковавам по средата на коридора, но после ми се налага да подтичвам, за да я настигна. Да не би Елинор Шърман накрая да е решила да се държи любезно с мен? Направо не мога да повярвам!

Но когато се замисли човек… не може да не й се признае, че към края на годежното ни парти също се държа много любезно. Заяви, че е било груба грешка да не бъда включена в списъка с гостите, както и че много съжалява за случилото се.

Е, не че изрече с думи, че съжалява — точните й фрази бяха, че ще съди организаторите на партито. Но и това доказва загрижеността й, нали така?!