Сватбата на Беки Б.

— Не само на теб — не е казвал и на никого другиго. Самият аз разбрах само защото тази асистентка познава дъщеря ми и затова е сметнала, че може да ми се обади и да ми се оплаче — обяснява Майкъл, но после снишава на свой ред глас и допълва: — Най-лошото обаче е, че може по същия начин да се оплаче и на нашите инвеститори! И тогава Люк здравата ще загази!

Главата ми не го побира! Как е възможно Люк да стигне чак дотам в глупостта си?!

— Всичко е заради майка му! — отсичам накрая. — Нали знаеш какво влияние има тя върху него. Той би направил всичко, за да я впечатли.

— Знам го отлично — отбелязва Майкъл. — И прекрасно го разбирам. Всеки от нас си има по една слабост, която накрая може да му изяде ушите. — С тези думи той поглежда часовника си и отсича: — Опасявам се, че вече трябва да тръгвам.

— Но ти не можеш да си тръгнеш ей така! Не и докато не си говорил с него за втори път!

— Не съм убеден, че ще бъде в състояние да ме чуе точно сега — отговаря Майкъл и ме поглежда загрижено. — Беки, не позволявай на случилото се да ти развали вечерта! И не се карай на Люк! Очевидно е много чувствителен на тази тема. — Стиска ми ръката и добавя: — Сигурен съм, че накрая всичко ще се нареди.

— Няма да му се карам, обещавам! — отвръщам и се насилвам да се усмихна лъчезарно. — Благодаря ти, че дойде, Майкъл! Оценяваме жеста ти! И двамата!

Прегръщам го топло, а после го гледам как се отдалечава. И когато той изчезва зад вратата, аз се насочвам към другата врата. Трябва да открия Люк колкото е възможно по-скоро.

Майкъл безспорно е прав. Люк е много чувствителен на тема майка си. Затова не смятам да подхождам грубо. Просто ще го подпитам деликатно, ще му задам няколко тактични въпроса и внимателно ще го насоча в правилната посока. Точно както би трябвало да постъпи една бъдеща съпруга.

* * *

Накрая го откривам на горния етаж, седнал на стол в спалнята на майка си, втренчен в празното пространство.

— Люк, току-що говорих с Майкъл! — изписквам аз. — И той ми каза, че изпращаш свои служители от „Брандън Къмюникейшънс“ да работят за благотворителната организация на майка ти! Да не би да си откачил?!

Опа! Това май не беше нито тактично, нито много на място!

— Само една асистентка — отвръща Люк, без да се обръща. — Ясно ли е?

— Ама нека тя да си наеме асистентка в края на краищата!

— Просто исках да й помогна. За Бога, Беки…

— Не можеш да си позволиш да си раздаваш служителите наляво-надясно! Та това е нелепо!

— Така ли?! — изрича Люк с опасно тих глас. — А ти кога си се превърнала в експерт по бизнес въпросите, ако смея да попитам?

— Не съм експерт. Но съм достатъчно умна, за да разбера веднага, че не е правилно! Люк, ами ако инвеститорите разберат? Не можеш да използваш компанията си, за да субсидираш благотворителната дейност на майка си!

— Виж какво, Беки, не съм чак такъв глупак, за какъвто ме смяташ! Тази благотворителна история ще се отрази добре и на компанията ми! — Най-сетне обръща глава, за да ме погледне. — Знаеш, че бизнесът ми изцяло е свързан с имиджа. Когато ме снимат до някой тлъст чек за достойна благотворителна кауза, положителният ефект ще бъде неописуем! В наши дни хората държат да бъдат свързвани с компании, които раздават част от доходите си. Ако вече съм планирал едно такова фотографско събитие след около две седмици, плюс няколко внимателно подбрани изказвания. И ефектът им върху нашия профил ще бъде уникален!

— И защо Майкъл не гледа на нещата по този начин?

— Защото изобщо не ме слушаше! Единственото, което му се въртеше в главата, бе, че аз полагам началото на неподходящ прецедент!

— Възможно е пък и да е прав! Та нали, когато наемаш служители, ти ги наемаш, за да работят за теб, а не за да ги изпращаш по други компании…

— Това е единичен случай — изрича нетърпеливо Люк. — И по мое мнение ползите за компанията ще надвишат далеч цената, която плащаме в момента!

— Искам да изтъкна, че ти не си казал на никого, не си се консултирал с никого…

— Не ми е необходимо разрешение, когато реша да направя нещо — казва Люк с каменна физиономия. — Аз съм директор на тази компания, така че мога да си вземам всякакви решения, които счета за необходимо.

— Нямах предвид да искаш разрешение — побързвам да се обоснова. — Но нали Майкъл ти е партньор! Би трябвало да се вслушваш в мнението му! Би трябвало да му имаш доверие!

— Той също би трябвало да ми има доверие! — сопва ми се вбесено Люк. — А с инвеститорите няма да имаме никакви проблеми. Повярвай ми, когато видят публичния ефект от това начинание, ще бъдат напълно доволни от всичко, което съм решил! И ако Майкъл се постарае да го проумее, вместо да се заяжда за дребни подробности… Къде е сега той, между другото?

— Трябваше да си тръгне — отвръщам аз и забелязвам, че лицето на Люк се стяга от шока на тази новина.

— Значи си е тръгнал, така ли?! Аха! Ами страхотно, няма що!