Сватбата на Беки Б.

— Дами и господа — започва царствено Елинор, — добре дошли в моя скромен дом! За мен е огромно удоволствие да бъда ваша домакиня по повод това щастливо събитие! С особена благодарност се обръщам към Марша Фокс — президент на тази сграда, както и към Гуинивер фон…

— Изобщо не ми пука за глупавите ви списъци! — долита нечий писклив глас откъм вратата и няколко глави се обръщат в тази посока.

— …фон Ландленбург, мой съдружник във фондацията „Елинор Шърман“… — продължава бъдещата ми свекърва, а челюстта й се стяга все повече.

— Пусни ме веднага, глупава крава такава!

Настъпва суматоха, някой изпищява и вече цялата зала се обръща, за да види какъв е този цирк.

— Махни си ръцете от мен! Бременна съм, не виждаш ли? Я ми се е случило нещо, я съм те осъдила!

— Боже, направо не мога да повярвам! — изписквам щастливо аз и скачам от подиума. — Сузи!

— Беки! — И през вратата влетява Сузи, със страхотен тен, пращяща от здраве, с мъниста в косата и вече забележимо коремче, напиращо под роклята й. — Изненада!

— Бременна ли?! — чува се гласът на Таркуин, който я следва, с неизменното си традиционно сако, облечено над неизменното си традиционно поло, над което физиономията му изглежда така, сякаш някой го е цапнал с мокър парцал по главата. — Сузи, скъпа… какво каза току-що?!

Шест

— Решихме да те изненадаме! — заявява Сузи, след като всичко отново е мирно и тихо и след като Елинор направи своето обръщение-тост, при който спомена мен и Люк само веднъж, а фондацията „Елинор Шърман“ — шест пъти. — Нещо като последна част от нашия меден месец! Така че, отиваме ние в апартамента ти…

— И аз, както винаги, нали съм си навсякъде навреме… — обажда се Дани и ме поглежда извинително.

— Та Дани предложи да го придружим на партито и да те исненадаме както си му е редът!

— Е, Таркуин със сигурност бе изненадан както си му е редът! — изхилвам се аз. Все още не съм в състояние да изтрия глупаво щастливата усмивка от лицето си. Сузи и Туркуин, и Дани — всичките накуп!

— Да бе, права си — смръщва се приятелката ми. — Възнамерявах да му съобщя новината малко по-деликатно, обаче…

— Просто не може да ми го побере умът как още не се е досетил! Погледни се само!

И посочвам към наедрялото й коремче, опаковано в червена разтегаема рокля — не мога да си представя нещо, което да се натрапва повече на очи от това!

— Вярно, че веднъж-два пъти направи деликатен коментар относно моето коремче — казва спокойно Сузи. — Но аз му казах, че съм много чувствителна на тема надебеляване, затова той не посмя повече да каже нищо. Няма значенеие. Вече си е наред. Погледни го само!

И тя кимва по посока на съпруга си, който вече е обкръжен от група живо заинтересовани на тема аристокрация нюйоркски грандами.

— В замък ли живеете? — чувам една да го пита.

— Ами… всъщност, да. Точно в замък живея.

— Познавате ли принц Чарлз? — пита друга и се изкисква.

— Един-два пъти сме играли заедно на поло — отговаря Таркуин и се озърта, очевидно нетърпелив да се измъкне от този разпит.

— На всяка цена трябва да се запознаете с моята дъщеря — отсича трета и поставя подобната си на свинска плешка ръка върху рамото му. — Тя буквално обожава Англия. Ходила е в Хамптън Корт цели шест пъти!

— Той е забележителен! — прошепва някой в ухото ми и аз се обръщам, за да видя Дани, надничащ над рамото ми по посока на Таркуин. — Абсолютно забележителен! Модел ли е?

— Какво да е?!

— Така де, тази история, че бил фермер — започва Дани и си дръпва от цигарата — е пълна глупост, нали?

— Смяташ, че Таркуин би трябвало да бъде модел, така ли? — питам, неспособна да овладея смеха, който избликва от мен като вулкан.

— Че защо не? — отбранително ме поглежда Дани. — Та той има фантастична визия! Бих могъл да създам цяла колекция около вида му! Принц Чарлз се среща с… Рупърт Еверет се среща с…

— Дани, наясно ли си, че той е хетеросексуален?

— Естествено, че съм наясно! Ти за какъв ме вземаш? — отвръща Дани, млъква и се замисля. — Обаче нали е учил в английско частно училище с пансион за момчета, а?

— Дани! — сръгвам го в ребрата и вдигам поглед. — Здрасти, Таркуин! Значи успя да им се измъкнеш все пак!

— Здравей! — отвръща Таркуин малко смутено. — Сузи, скъпа, даде ли на Беки онези неща от майка й?

— О, но те са в хотела — отвръща Сузи и се обръща към мен, — Беки, на път към аерогарата решихме да се отбием при майка ти и баща ти. Те буквално са се побъркали на тема твоята сватба — изкисква се. — Не са в състояние да говорят за нищо друго, освен за великото събитие!

— Изобщо не съм изненадан — обажда се Дани. — Както изглежда, ще бъде действително фантастично. Катрин Зита-Джоунс ряпа да яде!

— Картин Зита-Джоунс ли? — не може да направи връзката Сузи. — Какво имаш предвид?

Усещам как по гърба ми пролазват мравки. Мамка му! Трябва веднага да измисля нещо!

— Дани — изричам небрежно, — мисля, че ей там зърнах главната редакторка на „Дамско ежедневно облекло“.

— Така ли? Къде? — Главата на Дани веднага се извръща встрани. — Ей сега се връщам! — И той изчезва в тълпата, а аз въздъхвам облекчено.