Сватбата на Беки Б.

— Знаеш ли, че те препоръчвам на всеки, когото срещна? „Ако се нуждаете от хубави дрехи, вървете при Беки Блумууд в «Барнис»!“ Така разправям на бизнесмени, шофьори на автобуси, на всякакви случайни хора дори.

— А аз се чудех откъде ми се изтърсват всякакви странни хора! — усмихвам му се в отговор аз.

— Виж какво, това е сериозно! Искам да те помоля за една малка услуга! — казва Майкъл и снишава леко глас. — Много ще съм ти благодарен, ако помогнеш на дъщеря ми Дебора! Наскоро скъса с едно момче и имам чувството, че минава през период на загуба на самочувствие. Казах й, че знам кой може да й помогне да си възвърне самоуважението.

— Със сигурност! — възкликвам аз, дълбоко покъртена. — За мен ще бъде удоволствие да й помогна!

— Но нали няма да я накараш да банкрутира? Имай предвид, че е само на една адвокатска заплата!

— Ще се постарая! — засмивам се аз. — Ами ти?

— Смяташ, че имам нужда от твоята помощ ли?

— Ако трябва да бъда честна, ти вече си си достатъчно добре — посочвам безупречния му тъмносив костюм, който, като го гледам, надали му е оставил много ресто от трите хиляди долара.

— Винаги се старая да се облека подобаващо, когато знам, че ще се срещам с красиви хора! — отбелязва Майкъл. Оглежда насъбралото се множество с развеселено изражение и аз проследявам погледа му. Наблизо групичка от шест жени на средна възраст бърборят превъзбудено, очевидно без да си поемат дъх. — Това твои приятели ли са?

— Всъщност не — отговарям аз. — Ако искаш да знаеш, не познавам почти никого тук.

— И аз така си помислих — усмихва ми се дяволито той и отпива от шампанското си. — Е, как се разбираш с бъдещата си свекърва? — Изрича тези думи с такова невинно изражение, че ми идва да се разхиля на висок глас.

— Чудесно. Е, нали знаеш…

— За какво си говорите вие двамата? — чувам гласа на Люк, който изниква внезапно до рамото ми. Подава ми пълна чаша с шампанско, а аз хвърлям на Майкъл предупредителен поглед.

— Тъкмо обсъждаме сватбените ви планове — отговаря той със завидна лекота. — Решихте ли вече къде ще прекарате медения си месец?

— Даже не сме го обсъждали засега — отговарям аз и поглеждам към Люк. — Но иначе имам няколко идеи. Трябва да отидем на някое много хубаво и топло място. При това да бъде някъде, където никога досега не сме били.

— Честно да ти кажа, не съм убеден, че ще успея да вмъкна много дни за този меден месец — отвръща Люк с леко смръщена физиономия. — Тъкмо поехме банката „Нортуест“, а това означава, че вероятно пак ще трябва да се замислим за разширение на дейността. Така че може да се наложи да се примирим само с един дълъг уикенд.

— Дълъг уикенд ли?! — поглеждам го ужасено. — Ама това изобщо не е меден месец!

— Люк! — намесва се с укорителен тон Майкъл. — Знаеш, че няма да ти се размине само с това! Длъжен си да отведеш съпругата си на хубав меден месец! Като твой кум се осмелявам да настоявам за това! Къде никога не си ходила, Беки? Венеция? Рим? Индия? Африка?

— Не съм ходила на нито едно от тези места!

— Разбирам — повдига вежди Майкъл. — Значи меденият месец може да се окаже доста скъпичък.

— Всички други са ходили навсякъде. Само не и аз! Нямах късмета дори да си позволя година за почивка! Не съм ходила нито в Австралия, нито в Тайланд…

— Аз също не съм ходил — изтъква Люк и свива безразлично рамене. — Има ли някакво значение?

— За мен има! Защото аз не съм правила абсолютно нищо! Знаеш ли, че най-добрата приятелка на майката на Сузи е една боливийска селянка! — отсичам аз и поглеждам многозначително Люк. — Двете са отглеждали заедно царевица по боливийските ляноси!

— Май посоката се очертава Боливия — отбелязва Майкъл и поглежда към Люк.

— Това ли искаш да правиш по време на нашия меден месец? Да отглеждаш царевица?! — изумено възкликва той.

— Просто смятам, че няма да е зле да поразширим малко хоризонтите си. Например да… да тръгнем като туристи нанякъде.

— Беки, ти наясно ли си какво означава да тръгнем някъде като туристи?! — пита меко Люк. — Всичко, което носиш със себе си, трябва да се побира само в една раница! Която освен това трябва да носиш лично! Никакъв „Федерал Експрес“!

— Мога да се справя! — виквам възмутено. — Като нищо! И ще се запознаем с цял куп интересни хора…

— Аз вече познавам цял куп интересни хора!

— Ти познаваш единствено банкери и твои колеги от бизнеса за връзки с обществеността! Познаваш ли някакви боливийски селяни например, а?! А познаваш ли някои бездомници?

— Не мисля — отбелязва Люк след известен размисъл. — А ти?

— И аз не — признавам след кратка пауза. — Но не в това е въпросът! Важното е, че трябва да го направим!

— Окей, Беки! — спира тирадата ми Люк. — Предлагам ти следното: ти организираш медения ни месец, а аз го плащам. Ще отидем навсякъде, където пожелаеш, само да не е за повече от две седмици!

— Наистина ли?! — облещвам се аз. — Ти сериозно ли?!

— Напълно. Ти си права — не може да се оженим и да не си изкараме подобаващ меден месец. — Усмихва ми се загадъчно и добавя: — Е, изненадай ме!

— Добре! Става! Само чакай!