Сватбата на Беки Б.

Втренчвам се в плика за няколко секунди, след което го изваждам от купчината и го пъхвам в чантата си. Не че го крия, да не си помислите! Просто не виждам никакъв смисъл Люк да го зърва. Наскоро прочетох една страхотна статия, озаглавена „Прекалено много информация?“, в която се казваше, че човек трябва да филтрира събитията, които са му се случили през деня, а не да занимава партньора си с всяка нищожна дреболия, която би натоварила и без това натоварения му мозък. Там се казваше също така, че домът е светилище, в което на никого не е необходимо да знае абсолютно всичко. Което действително има смисъл, като се замислиш.

Така че, в последно време започнах най-старателно да филтрирам информацията. Но само отегчителните, рутинни дребни нещица от ежедневието, като например… ами, като например сметките от магазините и точната сума, която съм платила за новите си обувки. И знаете ли какво? Теорията очевидно е вярна, защото оттогава насам отношенията ни с Люк са действително много различни!

Пъхвам под мишница останалата част от купчината с пликове и тръгвам нагоре по стълбите. От Англия няма нищо — не че точно днес очаквам нещо оттам. Защото довечера — познайте какво? Ние се прибираме вкъщи! За сватбата на най-добрата ми приятелка Сузи! Направо нямам търпение да се кача на самолета!

Тя се омъжва за Таркуин — един голям сладур, когото тя познава откакто се помни. (Всъщност той й е братовчед. Но всичко е напълно законно. Те провериха.) Сватбата ще бъде в дома на нейните родители в Хампшир. Ще има много шампанско, коне и каляски… А най-хубавото от всичко е, че аз ще съм шаферката!

При тази мисъл усещам, че нещо ме пробожда отвътре. С такова нетърпение очаквам това събитие! И не само защото ще съм шаферка, а и защото ще видя Сузи, моите родители и моя роден дом. Вчера се сетих, че не съм стъпвала в Англия повече от шест месеца, което внезапно ми се стори невероятно дълъг период от време. Така и не успях да видя как татко го избраха за капитан на местния голф клуб — нещо, за което той бе мечтал през целия си живот. Освен това пропуснах и скандала, когато Сиобхан от църквата взел, че откраднал парите за поправка на покрива й и отпрашил с тях за Кипър. А най-много съжалявам за това, че изпуснах годежа на Сузи, макар че само две седмици след това тя пристигна в Щатите, за да ми покаже пръстена си.

Не че ми е мъчно чак толкова, защото в края на краищата тук си прекарвам страхотно. Работата ми в „Барнис“ е перфектна, животът ми в Уест Вилидж също е перфектен. Обичам да крача по малките улички, скътани далеч от натовареното движение на града, да си купувам малки кексчета от хлебарницата „Миньола“ всяка събота сутрин и на връщане да минавам през пазара. Като цяло обичам всичко, което имам тук, в Ню Йорк. Освен може би майката на Люк.

И все пак нищо не може да се сравни с родния дом.

* * *

Когато стигам до втория етаж, откъм нашата врата до ушите ми достига музика и сърцето ми потрепва в очакване. Сигурно е Дани, когото оставих да работи у нас. Сигурно вече е свьршил. Моята рокля е готова!

Дани Ковиц живее над нас, в апартамента на брат си и откакто съм в Ню Йорк, той стана моят най-добър приятел, фантастичен дизайнер е, наистина много талантлив — макар че засега не е преуспял особено.

Е, ако трябва да бъдем честни, изобщо не е успял. Пет години след завършване на дизайнерския колеж той продължава да чака своя голям пробив. Но, както и самият Дани често обича да казва, да пробиеш като дизайнер е дори по-трудно от това да пробиеш като актьор. Ако не познаваш подходящите хора или ако баща ти не е някой от бившите бийтълси, то тогава по-добре забрави. Толкова ми е мъчно за него, защото той действително заслужава да направи кариера! Така че веднага, щом Сузи официално ме покани да стана нейна шаферка, аз го помолих да ми ушие роклята. Защото важното в случая е, че на сватбата на Сузи ще има всякакви важни, богати особи. И аз се надявам, че всички ще се скупчат да ме питат кой ми е шил роклята, а когато мълвата се понесе, Дани ще се прочуе!

Направо нямам търпение да зърна каква изненада ми е приготвил! Всички скици, които ми показа, бяха буквално зашеметяващи — а освен това ръчно ушита рокля би изисквала далеч по-голямо майсторство и изпипване на подробностите от онези, които просто сваляш от закачалката и обличаш. Например горната част ще представлява ръчно бродиран корсет, към който Дани предложи да прикачи рождените камъни на всички главни гости на сватбата. Толкова е оригинален!