Читаем Сватбата на Беки Б. полностью

Сватбата на Беки Б.

— Значи ти си онази, дето ще й правят вълшебна гора в хотел „Плаза“! — изрича накрая. — Чух за тази работа. Та това ще струва цяло състояние! Освен това ще ви докарат със самолет и цигуларите от Виенската филхармония! Вярно ли е?!

— Нюйоркската филхармония ще бъде на турне — намесва се със съжаление в гласа Робин. — Но както чуваме, тези виенчани също не били лоши, та…

— Сигурна съм, че са ненадминати! — отбелязвам аз и отправям към Робин най-топлата си усмивка. Тя ми се усмихва широко в отговор, като на стар и верен съратник.

— Госпожице Блумууд! — Антоан изниква сякаш от нищото и притиска ръката ми към устните си. — Вече съм изцяло на вашите услуги! Много се извинявам за закъснението! Нали знаете, една от онези дразнещи дреболии…

Лицето на Алиша се стяга от бяс.

— Е — обажда се тя, — аз май ще тръгвам.

— Au revoir — изрича Антоан, без да я удостои обаче с поглед.

— Чао, Алиша! — казвам небрежно и аз. — И приятна сватба!

И докато тя крачи горделиво към вратата, аз се отпускам на мекия фотьойл и усещам, че сърцето ми ще се пръсне от вълнение и задоволство. Това определено беше един от най-прекрасните мигове в живота ми! Най-сетне да натрия носа на Алиша Дългокраката кучка! Най-накрая! Така де, че тя колко гадости ми е сторила?! Отговор: приблизително хиляда. А аз колко пъти съм успявала да намеря точната реплика в точния момент? Отговор: никога.

До този момент!

С периферното си зрение виждам как Робин и Антоан си разменят многозначителни погледи и умирам от любопитство да ги попитам какво мислят за Алиша. Обаче… не би било културно от страна на една бъдеща булка да злобарства по отношение на друга.

Освен това, ако злословят по неин адрес, какво им пречи да злословят и по мой?!

— Така! — издиша доволно Робин. — А сега нека преминем към по-приятни неща. Нали вече се запозна с подробностите около сватбата на Беки, Антоан?

— Така е! — усмихва ми се лъчезарно сладкарят. — Това ще бъде най-красиво събитие!

— Прав сте — чувам се да изричам щастливо. — Очаквам го с такова нетърпение!

— Добре… сега да обсъдим тортата… Трябва да ви донеса още няколко снимки… Междувременно, мога ли да ви предложа още малко шампанско?

— Да, ако обичате! — отвръщам и му подавам чашата си. — Би било прекрасно!

Шампанското съска в чашата ми — бяло и божествено. После Антоан отново изчезва, а аз отпивам, като се усмихвам, за да скрия факта, че дълбоко в себе си изпитвам леко неудобство.

Сега, когато Алиша вече я няма, няма и никакъв смисъл да се преструвам повече. Онова, което трябва да направя, е да си оставя чашата на масичката, да дръпна Робин настрани, да й се извиня за загубеното време и… и да я уведомя, че сватбата се отменя и че аз ще се женя в Оксшот. Простичко и директно.

Точно това би трябвало да направя.

Ала… тази сутрин с мен се случва нещо много странно. Не мога да си го обясня точно, но всичко стана, откакто седнах тук, откакто започнах да пия шампанско и да похапвам торта за хиляда долара. Някак си просто не се чувствам като човек, който ще се жени в обикновена градина в Оксшот.

Ако трябва да бъда честна докрай, с ръка на сърцето си си признавам, че точно сега се чувствам като човек, който със сигурност ще има голяма и суперлуксозна сватба в хотел „Плаза“, Ню Йорк.

И което е още по-важното, аз искам да съм човек, който ще има голяма и суперлуксозна сватба в хотел „Плаза“, Ню Йорк. Искам да бъда онова момиче, което припада от удоволствие в скъпи и прескъпи сладкарски работилници, на което хората се претрепват да услужват и към което се отнасят като към принцеса! А ако сега отменя сватбата, всичко това ще се прекрати. Хората ще престанат да се суетят около мен. И аз повече никога няма да стана тази специална, лъскава персона.

Божичко, ама какво става с мен?! Тази сутрин бях насъбрала такава решимост в сърцето си…

Затварям целенасочено очи и се насилвам да се върна обратно при мама и нейното цъфнало черешово дърво. Но така и не се получава. Може би е от шампанското, обаче, вместо да бъда залята от синовно чувство и да си казвам: „Трябва да се омъжа у дома!“, улавям се, че през главата ми минава следната мисъл: „Може би ще можем да включим черешовото дърво във вълшебната гора!“

— И така, Беки — обажда се Робин, — давам пени за всяка от твоите мисли!

— Ох! — стряскам се виновно аз. — Просто си мислех за сватбата… ще бъде фантастична!

Какво ще правя сега? Дали да кажа най-сетне истината!

Или да не я кажа?

Хайде де, Беки, решавай най-сетне!

— Искаш ли да видиш какво нося в чантата си? — изчуруликва ведро Робин.

— С удоволствие!

— Та-даааа! — И тя измъква оттам дебела, гравирана картичка, цялата покрита с витиевати букви, и ми я подава тържествено.