Свещена любов

– Ако можех да обичам мъже по този начин, това щеше да си ти.

– Знаеш ли, размислих, сам ще се погрижа за раните си, а гърбът ми да върви по дяволите…

– Сериозно го казвам. – Куин отпусна педала, за да спре водата, и изтръска ръце над умивалника. – Мислиш ли, че не ми е минавала такава мисъл? Да бъда с теб. И не само за секс.

– Наистина ли? – чу се шепотът на Блей през шума от капещата вода.

Куин избърса ръцете си със синя хирургическа салфетка от купчината вляво, взе още една и се доближи до Блей.

– Да, мислил съм си го. Дръж я под раните, моля те.

Блей направи каквото му бе казано и Куин изстиска малко от дезинфекционния разтвор върху отворената рана на гърдите му.

– Не знаех… О, по дяволите!

– Щипе, а? – Куин заобиколи носилката и застана откъм гърба на приятеля си. – Сега ще обработя тази, дръж се. Тя е още по‑дълбока.

Подложи друга салфетка под раната и я заля с течност, която миришеше на лизол. Блей изпусна дъха си със свистене и Куин трепна.

– Свършвам след секунда.

– Бас държа, че го казваш на всичките ти… – Блей рязко млъкна.

– Не, това не го казвам на никого. Да ме приемат какъвто съм. Ако не им изнася, проблемът си е техен.

Куин взе пакет стерилна марля, отвори го и притисна бялата материя върху раната между лопатките на Блей.

– Разбира се, че съм мислил за нас… Но в крайна сметка се виждам с жена. Не мога да го обясня. Просто така ще е и това е.

Гръдният кош на Блей се разшири и отново се сви.

– Може би защото не искаш още един дефект.

Куин се намръщи.

– Не.

– Сигурен ли си, че не е затова?

– Слушай, ако ме интересуваше какво си мислят другите, бих ли направил каквото направих вече? – Той отново заобиколи Блей, попи раната на гърдите му, после се залови с тази на рамото. – А и близките ми са мъртви. Кого имам да впечатлявам още?

– Защо беше толкова жесток? – попита Блей с подчертано достойнство в гласа. – В тунела у нас.

Куин взе туба неомицин и пак застана откъм гърба на приятеля си.

– Бях сигурен, че няма да се върна повече, и не исках да си съсипеш живота заради мен. Реших, че за теб ще е по‑добре да ме мразиш, отколкото да ти липсвам.

Блей се засмя искрено и звукът беше приятен.

– Толкова си самонадеян.

– Такъв съм. Но е истина, нали? – Куин размаза млечнобелия мехлем по разкъсаната кожа на Блей. – Щях да ти липсвам.

Когато пак мина отпред, Блей вдигна глава. Погледите им се срещнаха, Куин посегна и постави длан върху бузата на приятеля си.

Като нежно я потъркваше с палеца си, той прошепна:

– Искам да бъдеш с някой, достоен за теб. Да те третира както е редно. Да е само с теб. Това не съм аз. Дори и да се установя с жена… по дяволите, все си казвам, че мога да бъда само с една, но дълбоко в себе си не го вярвам.

Копнежът в сините очи, вперени в него, разбиваше сърцето му. Напълно. Не можеше да си представи какво вижда Блей у него, което да го прави така желан.

– Какво не ти е наред – прошепна той, – че толкова много държиш на мен?

Тъжната усмивка на Блей го състари с милион години и придаде на лицето му онова изражение, което получаваш едва след като животът неколкократно те е сритал в топките.

– Какво не ти е наред на теб, та не разбираш защо бих те искал?

– Ще трябва да постигнем съгласие или несъгласие по въпроса.

– Обещай ми нещо.

– Всичко.

– Зарежи ме, ако искаш, но не го прави за мое добро. Не съм дете, не рухвам лесно, а какво чувствам, не ти влиза в работата.

– Мислех, че постъпвам, както е редно.

– Сбъркал си. Ще ми го обещаеш ли?

Куин издиша мъчително.

– Добре, обещавам. Стига ти да се закълнеш, че ще потърсиш нещо истинско, става ли?

– Ти си истинският за мен.

– Закълни се. Иначе пак ще се направя на безстрашен единак. Искам да си отворен за среща с някого, когото наистина можеш да имаш.

Блей прокара пръсти по ръката на Куин и стисна китката му. Договорът беше скрепен двустранно.

– Добре… Става. Но ще бъде мъж. Пробвах с жени, не е за мен.

– Приемам всичко, важното е да си щастлив.

Напрежението помежду им се стопи, Куин обгърна с ръце приятеля си и го притисна силно до себе си, като се опитваше да погълне тъгата му. Щеше му се да има някакъв друг начин за двама им.

– Може пък да е за добро – промълви Блей, сгушен в рамото му. – Ти не можеш да готвиш.

– Виждаш ли? Не съм прекрасният принц.

Куин би се заклел, че Блей прошепна едва чуто «Такъв си», но не можеше да е сигурен.

Отдръпнаха се един от друг, погледнаха се в очите… и нещо се размести. В тишината, надвиснала над тренировъчния център, в тази безбрежна интимност на мига, нещо се бе променило.

– Само веднъж – промълви Блей. – Направи го само веднъж. За да знам какво е.

Куин понечи да поклати отрицателно глава.

– Не… Няма да…

– Да.

След миг Куин плъзна двете си ръце по якия врат на Блей и обхвана масивната му брадичка с длани.

– Сигурен ли си?

Блей кимна. Куин наклони главата на приятеля си назад и я задържа така, докато бавно скъсяваше разстоянието помежду им. Точно преди устните им да се докоснат, ресниците на Блей потрепнаха, по него премина тръпка и…

О, беше сладко. Устните на Блей бяха невероятно сладки и меки.