Свещена любов

Затаил дъх, Фюри ги гледаше и се опитваше да попие образите им. После постави ръка на сърцето си и ниско се поклони.

Беше сбогуване. Не довиждане, а сбогом. И имаше чувството, че те са наистина там.

Фюри отвори очи. Над него беше надвиснал плътен облак… Не, чакай, това беше висок мраморен таван.

Той обърна глава. До него седеше Кормия и държеше ръката му. Лицето й излъчваше същата топлота, каквато чувстваше и в гърдите си.

– Искаш ли да пийнеш? – попита тя.

– Ка… какво?

Тя се пресегна и взе чаша от масата.

– Искаш ли да пийнеш?

– Да, моля те.

– Повдигни си главата.

Той отпи малка глътка за проба и установи, че водата е почти ефимерна. Нямаше вкус и температурата й беше същата като на устата му, но като я преглътна, се почувства добре.

– Искаш ли още?

– Да, моля те.

Очевидно речникът му се изчерпваше с това.

Кормия отново напълни чашата от кана. Хареса му звънтящият звук.

– Ето – промълви.

Този път тя задържа главата му повдигната и докато пиеше, той се взираше в прекрасните й зелени очи.

Когато тя понечи да отдръпне чашата от устните му, той хвана китката й и изрече на Древния език:

– Бих искал винаги да се събуждам така – окъпан в твоя взор и аромата ти.

Очакваше тя да се дръпне, да се скове, да го отреже. Вместо това тя пророни:

– Почистихме градината ти.

– Да…

На двойната врата на храма се почука.

– Почакай, преди да отговориш – каза тя и се озърна. Остави чашата и притича по мраморния под до бялата кадифена завеса, в чиито гънки се скри.

Той прочисти гърло и се обади:

– Да?

Гласът на Директрис беше благ и почтителен.

– Може ли да вляза, Ваша светлост?

Той се покри с чаршафа, макар да беше с панталони, после пак се увери, че Кормия не се вижда.

– Да.

Директрис отмести завесата в преддверието и ниско се поклони. В ръцете си държеше покрит поднос.

– Донесох ви дар от Избраниците.

Когато се изправи, той отгатна по светналото й лице, че Лейла бе излъгала, и то майсторски.

Не смееше да се надигне, затова й направи знак с ръка да се приближи.

Директрис пристъпи до платформата с леглото и коленичи пред него. Вдигна златния похлупак и каза:

– От спътниците ви.

Върху подноса, спретнато сгънат като пътна карта, лежеше бродиран шал. Беше от сатен, с пришити към него скъпоценности, и представляваше истинско произведение на изкуството.

– За нашия мъж – добави Директрис и сведе глава.

– Благодаря ви. – Мамка му.

Той взе шала и го разгъна. На него с цитрини и диаманти на Древния език беше изписано Силата на расата .

Камъните искряха и той ги оприличи на жените тук в Светилището. Бяха така здраво хванати в платинените си гнезда.

– Вие ни направихте много щастливи – изрече Амалия с трепет в гласа. Изправи се и отново се поклони. – Има ли нещо, с което да ви се отплатим за тази наша радост?

– Не, благодаря. Сега ще си почивам.

Тя пак се поклони и си отиде като лек бриз, в мълчание, което бе заредено с очакване.

Сега вече Фюри седна в леглото, но се наложи да си помогне с ръце. Във вертикално положение усещаше главата си като балон – лека и празна, полюляваща се върху гръбначния му стълб.

– Кормия?

Тя излезе иззад драперията. Погледна шала, а после него.

– Имаш ли нужда от доктор Джейн?

– Не. Не съм болен. Беше делириум тременс.

– Каза ми го вече. Но аз не разбирам какво е това.

– Реакция от въздържанието.

Потърка ръцете си и си каза, че още не е свършило. Кожата го сърбеше, а дробовете му горяха, сякаш не им достигаше въздух, при все че го имаха.

Знаеше, че имат нужда от червен дим.

– Има ли баня тук някъде? – попита той.

– Да.

– Ще ме изчакаш ли? Няма да се бавя. Само искам да се измия.

Животът й няма да й стигне да те чака, докато се върнеш чист , обади се Магьосника.

Фюри затвори очи, внезапно изгубил силата да се движи.

– Какво ти е?

Кажи й , че старият ти приятел се е върнал.

Кажи й , че този стар приятел никога няма да си иде.

И после нека се върнем в реалния свят, за да се погрижим за това стягане в дробовете ти и сърбежа по цялата кожа.

– Какво ти е? – попита отново Кормия.

Фюри пое дълбоко дъх. В този момент на несигурност той не знаеше дори името си, но в никакъв случай не беше това на президента на Съединените щати. Но за едно беше сигурен – ако продължаваше да слуша Магьосника, щеше да умре.

Фюри насочи всичките си мисли към жената пред себе си.

– Няма нищо.

Това не се прие добре в пустошта. Робата на Магьосника се изду, сякаш вятър бе повял в полето, покрито с кости.

Лъжеш я! Аз съм всичко! Аз съм всичко! Острият глас на Магьосника все повече се повишаваше. Аз съм…

– Нищо – със слаб глас промълви Фюри и се изправи на крака. – Ти си нищо.

– Какво?