Свещена любов

Водата барабанеше върху сака му, а косата му започна да се сплесква. Той не направи нищо, за да се предпази, защото дъждът бездруго щеше да надделее. Нямаше чадър, а не възнамеряваше да търси подслон под някой дъб.

Изпържен нямаше да изглежда никак добре.

Около десет минути след като заваля, го застигна автомобил. Фаровете осветиха гърба му и тялото му хвърли сянка на пътя пред него. Светлините станаха по‑ярки, а ревът на двигателя намаляваше с приближаването на колата.

Блей го беше последвал.

Той спря и се обърна, като засенчи очите си с ръка. Дъждът изглеждаше като фина бяла шарка на фона на фаровете, около които се виеше мъгла, която му напомни за епизоди от «Скуби Ду».

– Блей, угаси фаровете. Ще ослепея.

Настана мрак и четирите врати на колата се отвориха, без да се включи лампата в купето.

Куин бавно пусна сака на земята. Бяха мъже от неговия вид, а не лесъри. Което, при положение че не беше въоръжен, беше успокоително само донякъде.

Вратите бяха затворени с последователно блъскане. Нова мълния проряза небето и той успя да хвърли бърз поглед на онова, пред което беше изправен. Четиримата бяха облечени в черно, а лицата им бяха прикрити с качулки.

А, да. Традиционните бранители на честта.

Куин не побягна, когато те един по един извадиха черни палки, а зае позиция за бой. Щеше да загуби, и то сериозно, но по дяволите, щеше да падне с окървавени кокалчета на ръцете, а зъбите на тези момчета щяха да се търкалят по пътя.

Бранителите на честта го наобиколиха в класическа конфигурация за масов побой, а той се завъртя на място в очакване на първия удар. Бяха огромни типове, всичките с неговите размери и целта им беше да причинят на тялото му абсолютно същото, което той бе сторил на Леш. И тъй като това не беше райт , а отплата, му беше позволено да отвръща на ударите.

Значи Леш бе още жив…

Една от палките го уцели в свивката под коляното и усещането беше като от електрошок. Помъчи се да запази равновесие с ясното съзнание, че озовеше ли се на земята, беше свършен, но някой удари другия му крак в бедрото. Приземи се на длани и колене, а по гърба и раменете му заваляха удари от палки. Той се хвърли и хвана един от побойниците за глезените. Онзи се опита да отстъпи назад, но Куин не го пускаше и сериозно измести центъра му на равновесие. За щастие, когато мръсникът се стовари на земята като гюле, беше така любезен да събори едно от приятелчетата си със себе си.

На Куин му беше нужна палка. Това беше единственият му шанс. С един изумителен скок той успя да сграбчи оръжието на един от онези, които беше съборил, но друга палка се стовари върху китката му. Болката беше като неонов надпис «Жестоко!» и ръката му мигом беше извадена от строя, като се превърна във висящ ненужен крайник. Добре, че беше амбициозно копеле. Хвана палката с лявата си ръка и удари онзи пред него право в коляното.

После стана още по‑весело. Тъй като не беше способен да стои прав, той се придвижваше по земята със смъртоносна бързина, прицелен в краката и тестисите им. Все едно че беше заобиколен от разярени кучета, които нападаха и после се отдръпваха в зависимост от това, накъде замахваше.

Мислеше, че ще успее да ги задържи на разстояние, когато един от тях взе камък с размерите на юмрук и го запрати към главата му. Наведе се точно навреме, но проклетото нещо отскочи от асфалта и го уцели право в слепоочието. Загуби контрол за секунда и това сложи край на всичко. Те се скупчиха около него и същинският бой започна. Сви се на топка, с ръце на главата, в опит да защити възможно най‑много жизненоважни органи и мозъка си, а ударите валяха върху него.

От тях не се очакваше да го убият.

Наистина не се очакваше такова нещо.

Но някой го ритна в кръста и ударът попадна върху бъбреците му. Извивайки се от болка, той откри мястото под брадичката си. Именно там се стовари вторият ритник.

Челюстта му не смекчи особено шока, всъщност го усили, тъй като долните му зъби се удариха в горните и черепът му пое резултата от сътресението. Той се отпусна замаяно, спря да притиска с ръце главата си и отбранителните му сили отслабнаха.

Не би трябвало да го убиват, защото щом правеха това, значи Леш още беше жив. Ако беше умрял, той щеше да бъде призован от родителите на братовчед му да се яви пред краля и щяха да настояват да бъде осъден на смърт, въпреки че формално още беше непълнолетен. Не, този побой беше око за око заради телесните повреди. Или поне такива бяха правилата.

Бедата беше, че го бяха ритали по гърба, а после единият от тях скочи с двете си войнишки обувки върху гърдите му.

Дъхът му спря, сърцето му престана да бие. Всичко беше в застой.

И тогава чу гласа на брат си.

– Друг път не прави така. Против правилата е.

Брат му… брат му …?

Значи това не беше заради Леш.

Идваше от собственото му семейство. Компенсация, че бе омърсил името им.

Куин се мъчеше да поеме глътка въздух и не му се удаде особено добре, а четиримата започнаха да се карат помежду си. Гласът на брат му беше най‑силен.

– Това е достатъчно!

– Проклетият мутант заслужава да умре.