Свещена любов

Хвърли поглед през рамо. Кормия стоеше пред стаята – притихнала, облечена в роба фигура, с изписана тревога на красивото иМ лице.

Той се обърна отново към Бела.

– Какво ще кажеш за малко компания?

– Бих се радвала. – Тя се усмихна на Кормия. – Записах цял сезон от риалити шоуто «Проджект рънуей» и точно се канех да го гледам. Искаш ли да се присъединиш?

Кормия срещна неговия поглед и очевидно прочете молбата в очите му.

– Не знам какво е това, но с удоволствие ще остана.

Тя влезе, а той хвана ръката й и прошепна:

– Ще повикам Зи. Ако забележиш, че не й е добре, набери звезда и буквата «З» на телефона. Това е той.

Кормия кимна и промълви:

– Ще се погрижа за нея.

Той стисна леко ръката й и каза тихо:

– Благодаря.

След като се сбогува с тях, затвори вратата и се отдалечи на няколко метра по коридора, преди да набере номера на мобилния телефон на Зи. Вдигни, вдигни, вдигни…

Гласова поща.

По дяволите.

– Това не е той. Това не е той!

Застанал под дъжда в задънения край на улицата до «МакГрайдърс», на господин Д. му се искаше да използва убиеца пред себе си вместо гърбица за убиване на скоростта насред «Трейд Стрийт».

– Какъв ти е проблемът? – тросна му се лесърът и посочи цивилния вампир в краката си. – Това е третият за тази вечер. Не сме пленявали толкова за цяла година…

Господин Д. обърса острието на автоматичния си нож.

– Никой от тях не е онзи, който ни е нужен. Така че хващайте пътя или ще ви изям топките за вечеря.

Лесърът отстъпи назад, а господин Д. се наведе и разряза якето на цивилния. Мъжът беше в безсъзнание и в доста лоша форма, приличаше на захвърлен костюм, който плаче за химическо чистене.

Целият беше окървавен, а лицето му беше рана до рана и цялото отекло.

Докато ровеше за портфейла му, господин Д. нямаше как да не се съгласи с подчинения си за едно нещо, но го запази за себе си. Беше му трудно да повярва, че се добраха до трима за една вечер, а той пак беше готов да напълни гащите, сякаш е ял прекалено много сливи.

Работата беше там, че нямаше добри новини за Омега и сега дъното на неговите джинси беше на прицел.

– Отнесете го в къщата на «Лоуъл Стрийт» – нареди той, когато светлосин ван, пълен с подкрепление, влезе в улицата. – Уведомете ме, щом дойде в съзнание. Ще видя дали може да ни каже нещо за онзи, когото издирваме.

– Както кажеш, шефе. – Шефе беше произнесено като «нещастнико».

Господин Д. се замисли дали да не използва автоматичния си нож и да не одере проклетия мръсник на място. Но след като вече беше заклал един от убийците тази вечер, реши да сгъне острието и да прибере оръжието в джоба на якето си. Оредяването на редиците не беше желателно в момента.

– На твое място бих внимавал с обноските – измърмори.

Двама лесъри излязоха от микробуса и доближиха, за да приберат цивилния.

– Защо? Не сме в Тексас.

– Вярно е. – Господин Д. обездвижи главните мускулни групи на убиеца, сграбчи го за тестисите и усука на топка семейните му скъпоценности. Убиецът изкрещя като доказателство, че дори мъжът да е импотентен, слабото му място си оставаше най‑добрият начин да привлечеш вниманието му.

– Въпреки това, не е нужно да си груб – прошепна господин Д., втренчен в изкривеното лице на другия. – Майка ти на нищо ли не те е научила?

Последвалият отговор можеше да е всичко – двайсет и втори псалм, виц за блондинка или списък с покупки. Толкова смисъл имаше в него.

Точно когато господин Д. отдръпна ръката си, всеки квадратен сантиметър от кожата му започна да го сърби.

Страхотно. Нощта ставаше все по‑хубава.

– Приберете този – изкомандва господин Д. – После се върнете обратно тук. Не сме свършили за днес.

До момента, когато ванът потегли, той вече беше готов да трие тялото си с шкурка. Нетърпимият сърбеж означаваше, че Омега иска да го види, но къде, по дяволите, биха могли да се срещнат? Намираше се в центъра на града и най‑близката собственост на Обществото на лесърите беше на десет минути с кола, а като се имаше предвид, че не носеше добри новини, едва ли и най‑малкото закъснение бе уместно.

Господин Д. изтича до «Трейд Стрийт» и огледа района за изоставени сгради. Реши, че не може да поеме риска за среща с Омега в никоя от тях. Бездомниците бяха навсякъде и в нощ като тази със сигурност търсеха къде да се приютят от бурята. Последното, от което се нуждаеше господин Д., бяха свидетели, били те наркомани, или пияници, особено с оглед на това, че щяха да му трият сол на главата.

Няколко пресечки по‑нататък той се озова пред строителна площадка, оградена от триметрова ограда. Следеше издигането на сградата от предишната пролет. Първо от нищото беше изникнал скелетът. После стъкло беше облякло гредите и колоните като кожа. А след това беше изградена нервната система чрез монтирането на кабели и тръби. Бригадата беше спряла да работи нощем, което значеше, че бе открил точно каквото търсеше.

Господин Д. се засили и скочи, улови с две ръце горния ръб на оградата, после прехвърли тялото си над нея. Приземи се в клекнало положение и остана неподвижен.