Свещена любов

За щастие той изпълни точно каквото му каза и бързо се изкачи по стълбите заедно със сестрите. Фюри ги придружи през тунелите, водещи към гаража, и заедно изтичаха през тесния подземен път, минаващ под паркинга зад къщата.

– Кой от тунелите води директно при линейките? – попита, когато се озоваха пред разклоняващ се на четири коридор.

– Вторият отляво, но всички гаражи са свързани.

– Искам теб и сестрите в линейките заедно с пациентите. Така че отиваме право там.

Изминаха разстоянието възможно най‑бързо. Когато стигнаха до стоманената врата, Фюри почука и извика името си. Някой отключи и той пусна групата вътре.

– Ще се върна с още – каза, докато всички се запрегръщаха.

Върна се в клиниката и се натъкна на Зи.

– Още убийци?

– Нито един. Ви и Рейдж охраняват предната част, а ние с Рив ще отидем при южния тунел.

– Ще ми дойде добре, ако някой покрие колите.

– Разбрано. Ще пратя Рейдж. Ще излезете отзад, нали?

– Да.

Двамата се разделиха и Фюри пое към склада за медикаменти. Извади от джоба си ключа, който му бе дала сестрата, и почука на вратата.

– Аз съм. – Вкара ключа в ключалката и натисна бравата.

Озова се пред лицата им още веднъж и видя, че там проблесна надежда. Но това не продължи дълго, защото зърнаха оръжието в ръката му.

– Ще ви преведа през къщата – каза. – Има ли някой с проблеми в придвижването?

Малката групичка се раздели, за да разкрие вампира, легнал на земята. Към ръката му беше прикрепена система, а една от сестрите държеше торбичката над главата му.

По дяволите. Фюри хвърли поглед към коридора. Наоколо нямаше никой от братята.

– Ти – посочи той към лаборанта. – Носи го. – Кимна към жената, държаща торбичката. – Стой с тях.

Лаборантът вдигна пациента от пода, а русата сестра вдигна системата нагоре. Фюри ги раздели на двойки по един пациент и служител.

– Движете се възможно най‑бързо. Ще използвате стълбището към къщата и ще се насочите към тунелите, водещи до гаража. Използвайте първия вдясно, след като влезете в къщата. Аз съм зад вас. Вървете. Веднага.

Въпреки че правеха най‑доброто, на което бяха способни, пак отне години.

Години.

Имаше чувството, че ще изскочи от кожата си, когато най‑накрая се добраха до осветеното в червено стълбище и заключването на стоманената врата зад гърба им му даде оскъдна утеха, като се имаше предвид, че лесърите разполагаха с експлозиви. Пациентите бяха бавни, съвсем скоро бяха претърпели различни операции. Искаше да носи един или дори двама, но не можеше да си позволи да няма оръжие в готовност.

В основата на стълбището на една от пациентките с превръзка на главата й се наложи да спре.

Без да бъде молена, русата сестра подаде системата на лаборанта.

– Само докато минем през тунела. – После повдигна немощната жена. – Да вървим.

Фюри й кимна и я пусна пред него.

Групата влезе в къщата с тътрене на краката и покашляне. Това, че алармата още не се беше задействала, когато заключи вратата на клиниката и ги поведе към входа на тунела, не беше за вярване.

Групата закуцука навътре, а русата сестра, носеща жената, се спря.

– Имате ли друго оръжие? Аз мога да стрелям.

Фюри повдигна вежди.

– Не, нямам.

Очите му се спряха на два орнаментирани кинжала, висящи на стената над една от вратите.

– Вземи моя пистолет. Аз съм добър с хладно оръжие.

Сестрата се извъртя на една страна и той пъхна Зиг Зауера на Зи в джоба на престилката й. После тя му обърна гръб и закрачи през тунела, а той откачи двата кинжала от месинговите им куки и забърза след останалите.

Когато стигнаха до вратата на гаража с линейките, почука с юмрук и извика името си и тя се отвори широко. Вместо да влязат, всички доведени от него вампири го погледнаха.

Седем лица. Четиринайсет очи. Седемдесет пръста.

Но този път беше различно.

Четящата се там благодарност беше другата страна от работата на Бог и той беше поразен от обожанието и облекчението им. Осъзнаването на това, че вярата в спасителя им не е била напразна и наградата им е техният живот, беше осезаемо.

– Още не сме се измъкнали – предупреди ги той.

Когато Фюри отново погледна часовника си, бяха минали трийсет и три минути.

Двайсет и тримата цивилни, членове на персонала и догени от къщата, бяха евакуирани. Линейките и колите потеглиха, но не през централните врати, които биха ги извели зад сградата, а през подвижни панели, отварящи се към малка горичка отвъд. Един по един автомобилите отпътуваха без включени светлини. Един по един бяха спасени и изчезнаха като призраци в нощта.

Операцията беше същински успех и въпреки това той имаше лошо предчувствие.

Лесърите така и не се бяха върнали.

Не беше типично за тях. При нормални обстоятелства, веднъж проникнали, те се пръсваха навсякъде. Стандартният им метод на действие беше да пленят възможно най‑много цивилни, за да ги разпитат и после да задигнат всичко ценно. Защо не бяха изпратили още от своите? Особено като се имаха предвид скъпите вещи в клиниката на Хавърс и в къщата. Освен това убийците знаеха със сигурност, че братята ще са тук, готови да се бият.