Свещена любов

– Вярно е. – Рив побутна с бастуна си сноп от шпатули за гърло, сякаш се опитваше да ги прибере обратно в кутията им. – Според мен е редно да знаеш, че близнакът ти проведе разговор с мен.

– Така ли?

– Време е да си вървиш.

Двамата погледнаха към коридора. Зейдист стоеше зад тях. Беше смръщил вежди над почернелите си очи.

– Веднага – каза Зи.

Рив се усмихна спокойно, а телефонът му зазвъня.

– Я виж ти. Колата ми е тук. Удоволствие е да се работи с вас, господа. До скоро.

Той заобиколи Фюри, кимна на Зи и вдигна мобилния си телефон към ухото, докато вървеше подпрян на бастуна си.

Звуците, издавани от него, заглъхнаха и настъпи тишина.

Фюри отговори на въпроса, преди близнакът му да бе успял да го зададе.

– Дойдох, защото не отговаряше на обажданията ми.

Той му подаде Зиг Зауера, държейки дулото към себе си.

Зи взе оръжието, провери пълнителя и го прибра в кобура си.

– Бях прекалено ядосан, за да говорим.

– Не се обаждах заради нас двамата. Открих Бела в трапезарията. Изглеждаше слаба и я отнесох горе. Мисля, че няма да е зле Джейн да я посети, но решението е твое.

Лицето на Зейдист загуби напълно цвета си.

– Бела каза ли, че нещо не е наред?

– Чувстваше се добре, когато я сложих в леглото. Обясни, че е яла прекалено много и в това бил проблемът. Но… – Може би грешеше за кървенето. – Наистина мисля, че Джейн трябва да я види.

Зейдист побягна с всички сили, тропайки силно с ботушите си по пода на празния коридор. Оглушителният шум отекваше из пустата клиника.

Фюри го последва, вървейки. Замисли се за ролята си на Примейл и си представи как тича, за да провери състоянието на Кормия със същата загриженост, неотложност и отчаяние. Боже, фантазията му го рисуваше толкова ясно… нея с малкото в утробата й и себе си – разтревожен до крайност, точно като Зи.

Спря и се загледа в една от стаите за пациенти.

Как ли се бе чувствал баща му, застанал до родилната постеля на майка му, когато му се бяха родили двама здрави синове? Вероятно е бил на върха на щастието… докато не се бе появил Фюри, който е бил всичко друго, но не и благословия.

Ражданията са игра на хазарт по толкова много причини.

Докато Фюри вървеше по коридора към взривения асансьор, си мислеше, че родителите му вероятно са осъзнавали какъв нещастен живот би им донесла появата на двама здрави синове. Те бяха строго религиозни привърженици на ценностната система на Скрайб Върджин, проповядваща баланс във всичко. Сигурно не са били съвсем изненадани от отвличането на Зи, защото това е върнало равновесието. Може би точно по тази причина баща му се беше отказал от издирването на Зейдист, след като бе научил, че бавачката е умряла и синът му е бил продаден в робство. Може би Агъни е разбрал, че с диренето си обрича Зейдист на по‑тежка участ. Опитът му да го върне беше предизвикал смъртта на прислужницата и беше сложил началото не просто на нещо лошо, но на нещо немислимо.

Вероятно бе обвинявал себе си за това, че Зейдист беше свършил в робство.

Фюри можеше да го разбере много добре.

Спря и огледа чакалнята, в която цареше такъв безпорядък, все едно че беше бар, в който са били сервирани безплатни напитки.

Помисли си за Бела, висяща на косъм заради въпросното равновесие, и тревожно се запита дали проклятието бе спряло да носи адски мъки за семейството му.

Поне беше освободил Кормия.

Магьосника кимна. Добра работа, приятел. Това е първата ти стойностна постъпка. Тя ще бъде много, много по‑добре без теб.

20.

Господин Д. паркира зад фермерската къща и изключи двигателя на Форд Фокуса си. Пазарските торби лежаха на седалката до него и той ги взе, когато излизаше. Касовата бележка в портфейла му беше на стойност 147 долара и 73 цента.

Кредитната му карта беше отхвърлена и той написа чек, за който не беше сигурен, че има покритие. Не беше ли също като едно време? Баща му беше майстор в това, да излиза на червено.

Господин Д. затвори с ритник вратата на шофьора и се почуди дали наистина лесърите караха таратайки, за да не се набиват на очи, или защото Обществото на лесърите нямаше пари. Преди време не им се налагаше да се тревожат дали кредитната карта ще бъде приета, или пък че няма да успеят спешно да си набавят ново оръжие. Това беше през мандата на господин Р. като водач. През осемдесетте години. Фирмата направо процъфтяваше тогава.

А сега – не чак толкова. И това беше негов проблем. Може би трябваше да открие какво е станало със сметките, но не знаеше откъде да започне. Текучеството на водачите беше толкова голямо. Кой беше последният с някакви организаторски…

Господин Х.

Господин Х. управляваше добре и имаше къща в гората. Господин Д. беше ходил там веднъж или два пъти. Ако съществуваше някаква информация за банковите сметки, имаше голяма вероятност тя да бъде открита под една или друга форма именно там.