Свещена любов

Но имение в стил „Тюдор“, разположено в идеално поддържан двор, не изглеждаше добре с широко отворена входна врата. Все едно дебютантка да изложи на показ сутиена си поради проблеми с гардероба.

Фюри слезе от колата и изруга. Миризмата на кръв и лесъри му беше твърде добре позната.

Зейдист извади един от пистолетите си и блъсна вратата на колата.

По дяволите.

Тръгнаха към къщата, като беше повече от очевидно, че нямаше да обсъждат с родителите на Леш случилото се с него. Твърде вероятно беше със Зейдист да се натъкнат на трупове.

— Обади се на Бъч — каза Зейдист. — Това е местопрестъпление.

Фюри вече държеше телефона си в ръка и набираше.

— Точно на него звъня. — Когато братът отговори, той му каза: — Имаме нужда от подкрепление. Извършено е нападение.

Преди двамата да влязат в къщата, спряха да огледат ключалката. Бравата не беше разбита и алармата не се беше задействала.

Нямаше логика. Ако някой от убийците се беше приближил до вратата и беше натиснал звънеца, не би бил допуснат вътре от доген. Нямаше начин. Значи лесърите се бяха добрали вътре по друг начин и си бяха тръгнали през предната врата.

И без съмнение доста бяха поработили. Върху големия персийски килим в мраморното фоайе имаше пътека от кръв, при това не просто капки, а изглеждаше, все едно някой беше използвал мече за боядисване.

Червената следа продължаваше от кабинета до трапезарията.

Зи пое наляво към кабинета, Фюри зави надясно към трапезарията.

— Открих труповете — подвикна с подрезгавял глас.

Разбра кога Зи е видял онова, което наблюдаваше той, защото брат му изпъшка:

— Мамка му.

Посечените родители на Леш седяха на два стола до далечния край на масата. Бяха завързани през раменете, за да стоят изправени. От прободните рани в гърдите и шиите им се стичаше кръв и в краката им върху лъскавия под се бяха образували локви.

Свещите бяха запалени. В чашите беше сипано вино. На масата между двете тела стоеше току-що извадено от фурната, апетитно на вид печено пиле. Миризмата на ястието почти заличаваше вонята на кръв.

Телата на двама догени бяха поставени на столове отляво и отдясно на плота. Мъртъвци, които да обслужват други мъртъвци.

Фюри поклати глава.

— Колко ще заложиш, че в къщата няма други трупове? Иначе и те щяха да са подредени тук.

Изисканите дрехи на родителите на Леш бяха внимателно изпънати, трите реда перли на майката бяха в пълен порядък, както и вратовръзката на бащата. С разбърканите си коси и раните си изглеждаха като от филм на ужасите, но изпоцапаните им с кръв дрехи бяха с идеална кройка. Приличаха на ужасяващи манекени.

Зи удари с юмрук в стената.

— Извратени мръсници… тези проклети лесъри наистина са откачени.

— Няма спор.

— Да огледаме останалата част от къщата.

Провериха в библиотеката и в музикалния салон и не откриха нищо. Мокрото помещение беше непокътнато. В кухнята имаше следи от две убийства, но нищо не подсказваше от къде е проникнато в къщата.

Вторият етаж беше чист, прекрасните спални изглеждаха като извадени от списание със своите ленени завеси, антики и луксозни завивки. На третия етаж имаше апартамент, достоен за крал, който ако се съдеше по справочниците за оръжия и бойни изкуства, компютъра и стереоуредбата, принадлежеше на Леш. Беше идеално разтребен.

Като се изключеха местата, на които бяха извършени убийствата, в цялата къща нищо не беше докоснато. Нищо не беше откраднато.

Върнаха се обратно на долния етаж и Зейдист бързо огледа телата, докато Фюри провери главното табло на охранителната система, намиращо се до гаража.

Когато свърши, се върна обратно при близнака си.

— Огледах алармите. Нито една не се е задействала, нито е имало пробив в системата поради токов удар.

— Портфейлът на мъжа липсва — отговори Зи, — но часовникът е още на китката му. Диамантеният пръстен на жената е на пръста й, а обиците са на ушите й.

Фюри сложи ръце на кръста си и поклати глава.

— Две нападения, тук и в клиниката. И в двата случая без плячкосване.

— Поне знаем как са открили това място. Имам предвид, че след като Леш е бил отвлечен, са го измъчвали, докато не е проговорил. Това е единственият възможен начин. Едва ли е имал лична карта у себе си, когато е бил откаран в клиниката, така че адресът е излязъл от собствената му уста.

Фюри огледа картините по стените.

— Тук нещо не е наред. Обикновено плячкосват.

— Но като се има предвид, че са взели портфейла на бащата, истинското състояние е в банката. Ако се доберат до сметките, това ще е по-чистият начин за обир.

— Но защо ще оставят всичко това?

— Къде сте? — прокънтя гласът на Рейдж от фоайето.

— Тук вътре — извика Зи.

— Трябва веднага да уведомим другите семейства от глимерата — каза Фюри. — Ако Леш е дал собствения си адрес, само Бог знае какво още са измъкнали от него. Изтеклата информация може да е с безпрецедентни последствия.

Бъч и Рейдж влязоха в помещението и ченгето поклати глава.

— Боже, това ме връща обратно в отдел „Убийства“.

— Погледни само — въздъхна Холивуд.

— Знаем ли как са проникнали? — попита Бъч, като обикаляше около масата.