Свещена любов

— Не, но да огледаме къщата още веднъж — отговори Фюри. — Просто не мога да повярвам, че са влезли през предната врата.

Когато четиримата се качиха горе в стаята на Леш, всички до един поклатиха глави.

Фюри се огледа наоколо, а мозъкът му не спираше да работи.

— Трябва да предупредим останалите.

— Вижте това — промърмори Зи и кимна към прозореца.

На алеята пред къщата спря кола. После още една. После — трета.

— Ето ги твоите мародери — каза братът.

— Мръсници — просъска Рейдж с мрачна усмивка. — Но поне са избрали подходящ момент. Трябва да изразходвам калориите от вечерята.

— И ще бъде ужасно грубо да не ги поздравим на вратата — изръмжа Бъч.

По навик Фюри посегна да отвори якето си, но после се сети, че нямаше пистолети и кинжали.

Моментът беше неловък и никой не го поглеждаше, затова той каза:

— Ще се върна в имението и ще се свържа със семействата от глимерата. И ще уведомя Рот за случващото се.

Другите трима кимнаха и се втурнаха към стълбите.

Докато тичаха надолу да посрещнат лесърите, Фюри огледа стаята още веднъж с мисълта как би му се искало да бъде с останалите и да избива проклетниците, сторили това.

В съзнанието му Магьосника го погледна право в лицето.

Няма да се бият редом с теб, защото не могат да ти вярват. Воините не искат да бъдат подкрепяни от такъв, на когото нямат доверие. Приеми го, приятел, с тези ти задължения се приключи. Въпросът е колко време ще ти отнеме да се провалиш и пред Избраниците?

Точно когато Фюри се канеше да се дематериализира, той се намръщи.

В другия край на стаята, на месинговата топка на едно от чекмеджетата на скрина, имаше петно.

Той се приближи, за да огледа по-добре. Беше тъмнокафяво… Засъхнала кръв.

Когато отвори чекмеджето, по предметите вътре имаше кървави отпечатъци. По часовника, носен от Леш преди преобразяването, имаше петна, имаше такива и по верижката с диаманти и масивните обици. Очевидно нещо беше взето оттук, но защо един лесър би оставил всички тези скъпи неща? Беше трудно да си представи, че задигнатото от него е било по-скъпо от всички тези диаманти и същевременно се е побирало в такова малко пространство.

Фюри хвърли поглед към лаптопа и айпода… и към десетките други чекмеджета в стаята, разположени между бюрото и нощното шкафче. Всички бяха добре затворени.

— Трябва да си вървиш.

Фюри се обърна. Зи стоеше на прага с оръжие в ръка.

— Разкарай се оттук, Фюри. Не си въоръжен.

— Бих могъл да бъда. — Той погледна към бюрото, където върху учебниците лежаха два ножа. — Само след миг.

— Върви. — Зи оголи кучешките си зъби. — Тук не си от помощ.

Първите звуци от битката се разнесоха нагоре по стълбите в комбинация със серии от стонове и ругатни.

Близнакът му отиде да защитава расата им, а Фюри го наблюдаваше. После се дематериализира от спалнята на Леш, за да се озове пред бюрото си в тренировъчния център.

30.

— Трябва да си починеш — обърна се Кормия към Бела, когато тя отново се прозя.

Фриц току-що беше отнесъл чиниите от Първото хранене.

Бела беше яла пържола и картофено пюре, а за десерт — шоколадов сладолед. Кормия яде картофи… и малко от сладоледа.

А си беше мислила, че „М&М“ са превъзходни.

Бела потъна още по-дълбоко във възглавниците си.

— Знаеш ли, мисля, че си права. Уморена съм. Може да довършим предаванията по-късно тази вечер.

— Звучи чудесно. — Кормия стана от леглото. — Имаш ли нужда от нещо?

— Не. — Очите на Бела се затвориха. — Преди да си тръгнеш, кажи ми от какво са изработени тези свещи. Невероятно успокояващи са.

Жената изглеждаше ужасно бледа върху бялата калъфка на възглавницата.

— Направени са от свещени съставки от Другата страна. Свещени и лечебни. Билки и цветя, смесени с вода от фонтана на Скрайб Върджин.

— Знаех си, че е нещо специално.

— Няма да съм далече — рече Кормия.

— Което е добре.

Кормия излезе от стаята и се постара да затвори вратата тихо.

— Госпожо?

Погледна зад себе си.

— Фриц? Мислех, че си отнесъл подносите.

— Направих го. — Той вдигна букета, който държеше. — Трябваше да донеса това.

— Какви прекрасни цветя!

— За дневната на втория етаж са. — Той измъкна една бледолилава роза. — Тази е за вас, господарке.

— О, виж ти, благодаря. — Тя поднесе нежните й листенца към носа си. — О, колко прекрасно.

Кормия подскочи, когато нещо се отърка в крака й.

После се наведе и прекара ръка по черния коприненомек гръб на котарака.

— Здравей, Бу.

Котаракът измърка и се притисна в нея, а изненадващо силното му тяло я помести.

— Обичаш ли рози? — попита тя и поднесе цветето към него.

Бу тръсна глава и побутна свободната й ръка, като настояваше за още внимание.

— Обожавам този котарак.

— И той ви обожава — каза Фриц и после се поколеба. — Ако позволите…

— Какво има?

— Господарят Фюри е долу в офиса си в тренировъчния център и мисля, че малко компания ще му се отрази добре. Може би вие…