Свещена любов

— Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал „малоумник“.

— Не. Никога не бих се усъмнил в теб. — Куин се ухили.

Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице излъчваше одобрение.

— Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Стабилните получават заслуженото.

Ви и Куин удариха дланите си една в друга, после Ви събра нещата си и излезе, а Куин отиде в банята, за да види творението му с помощта на малко огледалце.

— Прекрасна е — изписа Джон зад гърба му. — Наистина прекрасна.

— Точно това исках — промърмори Куин, докато гледаше мастилото, покрило цялата задна част на врата му.

Когато двамата се върнаха в спалнята, Рот бръкна в задния си джоб, извади ключове за кола и ги подаде на Куин.

— За мерцедеса са. Когато ходиш някъде с Джон, го взимай, докато ти осигурим друга кола. Брониран е и е по-бърз от всичко друго на четири колела.

— Може ли да го заведа в „Зироу Сам“?

— Той не е затворник.

Джон тропна с крак и изписа:

— А също така не съм госпожичка.

Рот избухна в смях.

— Не съм казвал, че си. Джон, дай му паролата за всички врати и за тунела.

— Ами занятията? — попита Куин. — Когато започнат да се провеждат отново, трябва ли да присъствам с Джон, въпреки че съм изхвърлен?

Рот спря до вратата.

— Ще преминем моста, когато стигнем до него. Бъдещето до голяма степен е неясно. Както винаги.

След напускането на краля Джон се замисли за Блей. Наистина трябваше да е заедно с тях във всичко това.

— Бих искал да отида в „Зироу Сам“ — изписа.

— Защо? Мислиш, че това ще накара Блей да излезе ли? — Куин отиде при куфарчето и зареди и второто оръжие. Пълнителят тихо се плъзна на мястото си и щракна.

— Трябва да ми кажеш какво става. Веднага.

Куин надяна кобурите и пъхна пистолетите под двете си мишници. Изглеждаше… могъщ. Смъртоносно силен. С късо подстриганата си тъмна коса, с пиърсинга на ухото и татуировката под синьото си око, ако Джон не го познаваше, би се заклел, че изглежда като брат.

— Какво е станало межди теб и Блей?

— Отрязах го, при това по жесток начин.

— Мили боже… Защо?

— Бях на път да вляза в затвора за убийство, нали помниш? Притесненията му за мен го разяждаха. Щеше да съсипе живота си. По-добре да ме мрази, отколкото да е сам до края на живота си.

— Без да се обиждаш, но наистина ли значиш толкова много за него?

Разноцветните очи на Куин се заковаха в тези на Джон.

— Да. И не задавай никакви въпроси на тази тема.

Джон умееше да разпознае границата, когато я видеше. Образно казано, току-що се беше натъкнал на бетонна стена с бодлива тел над нея.

— Все пак искам да отида в „Зироу Сам“ и също така искам да му дам възможност да се срещне с нас.

Куин измъкна тънко яке от сака си и беше видно, че се опитваше да се овладее, докато го обличаше. Когато се обърна, характерната тарикатска усмивка се беше върнала на лицето му.

— Вашите желания са заповед за мен, принце мой.

— Не ме наричай така.

На излизане Джон написа съобщение на Блей с надеждата, че той в крайна сметка ще се появи. Може би, ако бъдеше достатъчно тормозен, щеше да се предаде.

— Как да те наричам? — попита Куин и се втурна да отвори вратата с театрален жест. — Би ли предпочел „монсеньор“?

— Ще престанеш ли?

— Какво ще кажеш за доброто старо „господарю“? — Джон хвърли убийствен поглед през рамо и Куин повдигна рамене. — Добре, тогава ще използвам „глупако“. Сърди се на себе си, дадох ти право на избор.

31.

Имаше две неща, обичани от глимерата повече от всичко друго — хубаво парти и хубаво погребение.

С убийството на родителите на Леш те щяха да получат и двете.

Фюри седеше пред компютъра в офиса на тренировъчния център, а главоболието се беше загнездило зад лявата му очна ябълка. Имаше чувството, че Магьосника използва шило за лед върху очния му нерв.

Всъщност е бургия, приятел, поправи го Магьосника.

Да, помисли си Фюри. Разбира се, че е това.

Сарказъм ли долавям, попита Магьосника. Добре. Ти реши да бъдеш наркозависим и разочарование за братята. Сега, когато го постигна, започна да се държиш нагло. Може би трябва да проведеш семинар за останалите. Десетте стъпки на Фюри, син на Агъни, към успешното ви превръщане в пълни неудачници.

Да поставя ли аз началото? Да започнем с основното: раждаш се.