Свещена любов

След цяла вечност, продължила само миг, той отстъпи назад и измери творбата си с поглед. Съвършенство. Беше нейният образ, но и нещо повече. Рисунката излъчваше сексапил, който дори тя нямаше как да не забележи. Фюри не искаше да я шокира, но не можеше да промени този аспект от творението си. Той присъстваше във всяка извивка на тялото й, в позата й, в изражението на лицето й. Тя беше сексуалният идеал. Поне за него беше така.

— Готова е — заяви дрезгаво.

— Това… аз ли съм?

— Аз те виждам така.

Последва дълго мълчание. После тя заяви с леко удивление.

— Вие ме смятате за красива.

Той се загледа в линиите на скицата.

— Да. Така е. — Мълчанието им увеличи разстоянието между тях и го накара да се почувства неловко. — Добре, не можем да я оставим така.

— Моля ви! Недейте! — извика тя и протегна ръка. — Оставете ме да я погледам още малко. Моля ви.

Добре. Чудесно. Каквото пожелаеше тя. В този момент можеше да нареди на сърцето му да спре да бие и то с радост би изпълнило командата й. Тя се беше превърнала в неговата контролна кула, в господар на тялото му и той би направил всичко, което му кажеше. Без да задава въпроси. Без да го е грижа за смисъла.

Дълбоко в себе си осъзнаваше, че такова е поведението на обвързаните вампири. Жената ги командваше и това беше неоспоримо. Само че той не можеше да се обвърже с нея, нали така?

— Толкова е красива — проговори тя, а зелените й очи бяха приковани в дъската.

Той се обърна към нея.

— Това си ти, Кормия. Ти изглеждаш така.

Очите й заблестяха и после, сякаш почувствала се неудобно, тя плъзна ръка и затвори робата си.

— Моля те, недей — прошепна той, повтаряйки казаното от нея. — Остави ме да погледам още малко.

Между тях лумна напрежение.

— Съжалявам — отсече той, ядосан на себе си. — Не исках да те карам да се чувстваш…

Ръцете й се отдръпнаха и пищната бяла тъкан отново се разтвори с такова покорство, че ако беше куче, той щеше да го потупа по главата и да му даде кокал.

— Ароматът ви е така наситен — изрече тя с дрезгав глас.

— Да. — Той остави тебешира на мястото му и вдъхна уханието на жасмин. — Също и твоят.

— Искате да ме целунете, нали?

Той кимна.

— Да, искам.

— Измъкнахте ризата от панталона си. Защо?

— Възбуден съм. Още откакто влезе в офиса.

Тя изпусна шумно дъха си, очите й се спуснаха надолу по гърдите и таза му. Устните й се отвориха леко и той знаеше точно за какво мисли тя — как свърши в ръката й.

— Невероятно е — промълви Кормия. — Когато съм около вас, нищо друго няма значение. Нищо освен…

Той се доближи до нея.

— Знам.

Спря, а тя го погледна.

— Ще ме целунете ли?

— Ако ми позволиш.

— Не е редно — отговори тя и вдигна ръце към гърдите му, но не го отблъсна. Вкопчи се в ризата му. — Не е редно да го правим.

— Така е. — Той прибра един кичур от косата й зад ухото.

Отчаяното му желание да проникне в нея по някакъв начин, какъвто и да е той, запълваше съзнанието му. Всичко, което чувстваше, докато стоеше пред нея, беше първичната потребност на мъжа от неговата раса.

— Това може да е нещо лично, Кормия. Само между мен и теб.

— Лично… Това ми харесва. — Тя вдигна брадичка нагоре, предлагайки му онова, което той желаеше.

— И на мен. — Той изръмжа и падна на колене.

Кормия изглеждаше объркана.

— Мислех, че искате да ме целунете…

— Искам. — Той хвана глезените й с ръце и после ги плъзна нагоре по прасците й. — Умирам да го направя.

— Но тогава защо…

Той нежно отдели кръстосаните й крака един от друг и платът на робата се разстла от двете й страни, излагайки на показ всичко.

Ханша й, бедрата й и тази малка цепнатина, от която той така силно се нуждаеше.

Фюри облиза устните си и плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й, раздалечавайки ги плавно, неумолимо. С еротична въздишка тя се отпусна назад, за да му осигури пространство, с което му даде да разбере, че е на неговата вълна, готова за това точно колкото него.

— Легни назад — нареди й той. — Легни назад и се изпъни.

По дяволите… Струваше му се гладка като сметана, докато се отпускаше леко назад, за да се озове легнала на масата.

— Така ли?

— Да… точно така.

Той прокара пръсти по задната страна на крака й и вдигна стъпалото й върху рамото си. Първо започна да целува прасеца й и с устни последва пътечката, по която ръката му беше оставила ласките си, достигайки все по-високо и по-високо. По средата спря, за да се увери отново, че тя е напълно готова. Тя го наблюдаваше с огромните си зелени очи, опряла пръсти в устните си, и дишане учестено.

— Съгласна ли си на това? — попита с тих дрезгав глас. — Защото започна ли веднъж, ще ми е много трудно да спра, а не искам да те уплаша.

— Какво ще правите с мен?

— Същото, което ти направи с мен снощи с ръката си. Аз ще използвам устата си.

Тя изстена.

— О, Скрайб Върджин…

— Това „да“ ли е?

— Да.

Посегна към колана на робата й.

— Ще се погрижа за теб. Довери ми се.

И беше повече от сигурен, че ще го направи. Нещо у него му подсказваше, че ще й достави удоволствие, въпреки че преди не го беше правил.

Той развърза колана и отвори робата й.