Свещена любов

Трез затвори вратата и отстъпи назад. Скръсти ръце пред масивния си торс и се усмихна леко, а белите му зъби се откроиха върху красивото мургаво лице. За миг зелените му като оливин очи проблеснаха — неговият еквивалент на намигане.

Ривендж потегли, доволен, че Трез му беше подкрепление. Мавърът и брат му Ай Ем можеха да се похвалят с колекция от трикове, способни да впечатлят дори един симпат. Все пак те бяха членове на кралското семейство на с’Хисбе на Сенките.

Рив погледна към часовника в колата. Трябваше да се срещне с Принцесата в един през нощта. Като се имаше предвид, че пътуването на север щеше да отнеме два часа, а сега беше единайсет и петнайсет, щеше да му се наложи да кара като прилеп, избягал от ада.

Замисли се за Хекс. Дори не искаше да знае откъде тя бе научила за секса… и се надяваше да продължи да уважава желанието му и да не се спотайва в сенките.

Тормозеше се, задето тя бе наясно, че той е чисто и просто една курва.

От една страна, Фюри не можеше да повярва, че думите „Аз съм девствен“ бяха излезли от устата му. От друга, се радваше, че ги беше изрекъл.

Нямаше представа какво мисли Кормия. Тя беше напълно притихнала.

Беше се отдръпнал достатъчно, че да прибере пениса си в панталона и да закопчае ципа, после оправи нейната роба, като съедини двете половини и закри красивото й тяло.

В настъпилата помежду им тишина той крачеше из стаята, като изминаваше разстоянието между вратата и насрещната стена и после обратно.

Очите й следяха всяко негово движение. Боже, за какво ли си мислеше?

— Предполагам, това няма никакво значение — заговори той. — Не знам защо изобщо го споменах.

— Как е възможно… Съжалявам. Не е уместно…

— Не, нямам нищо против да обясня. — Той млъкна, тъй като не беше сигурен дали тя е чела за миналото на Зейдист. — Положих клетва за въздържание, когато бях млад. За да направя себе си по-силен. И се придържах към нея.

Не съвсем, приятелю, припя Магьосника. Защо не й кажеш за онази уличница? Кажи й за проститутката, на която плати в „Зироу Сам“ и я отведе в тоалетната, но не можа да доведеш нещата докрай.

Колко типично за теб, да бъдеш така необикновен. Единственият покварен девственик на планетата.

Фюри спря пред нарисуваното на черната дъска. Беше съсипал всичко.

Взе парче тебешир и започна да рисува бръшлян първо върху краката.

— Какво правите? — попита тя. — Разваляте я.

О, скъпа, отговори Магьосника. Колкото и добре да рисува, повече го бива да унищожава.

Не след дълго прекрасното й тяло беше покрито с одеяло от бръшлянови листа. Когато свърши, той отстъпи от черната дъска.

— Веднъж опитах да правя секс. Не се получи.

— Защо не? — попита тя с напрегнат глас.

— Не беше както трябва. Не бях направил правилен избор. Спрях.

Тя замълча за кратко и после се надигна от масата.

— Точно както постъпихте сега с мен.

Той бързо се завъртя.

— Не, това не е…

— Вие спряхте, не е ли така? Избрахте да не продължите.

— Кормия, не защото…

— За коя се пазите? — В очите й се четеше огромно разочарование. — Или причината са фантазиите ви за Бела? Това ли ви спира? Ако е така, искрено съчувствам на Избраниците. Но ако въздържанието ви кара да сте така изолиран, тогава съчувствам на вас. Тази сила е лъжлива.

Тя беше права. Толкова беше права.

Кормия прибра косата си в кок, наблюдавайки го, горда като кралица, докато я захващаше с фиби на мястото й.

— Връщам се обратно в Светилището. Желая ви всичко най-добро.

Тя се обърна, а той се втурна след нея.

— Кормия, почакай…

Тя дръпна ръката си, когато той се опита да я хване.

— Защо да чакам? Какво точно ще се промени? Нищо. Вървете и бъдете с останалите. Ако можете. Ако не можете, трябва да отстъпите мястото си на друг, който да даде на расата ни нужната й сила.

Тя затвори вратата след себе си.

Застанал сам насред празната класна стая, докато смехът на Магьосника кънтеше в ушите му, той почувства, че светът около него се свива, така че миналото, настоящето и бъдещето започнаха да го задушават… превръщайки го в една от статуите в обраслата и мъртва градина на семейния му дом.

Тази сила е лъжлива…

В обгърналата го тишина той продължаваше да чува изречените от нея думи в главата си, отново и отново.

33.

— Това е просто клуб — заяви синът на Омега, а в гласа му се чувстваше разочарование и гняв.

Господин Д. изключи двигателя на форда и се озърна.

— Да. И тук ще намерим каквото ви е нужно.

Бяха карали без посока известно време, защото синът на Омега не спираше да повръща. Последният пристъп на гадене беше отминал преди четирийсет минути и господин Д. вярваше, че нещата са се успокоили. Беше трудно да се каже дали причината за състоянието му беше онова, което се наложи да извърши, или приемането му в техните редици. При всички случаи господин Д. се беше погрижил за него.