Свещена любов

— А ти беше така мила с мен. Отпратих те, но ти бях толкова благодарна и… дойдох да ти се отплатя за добрината. Бремето, което носим като Избраници, е тежко и невинаги бива разбрано от останалите, които не са част от редиците ни. Искам да знаеш, че съм изпитала онова, което ти чувстваш в момента и съм твоя сестра по сърце.

Кормия се поклони ниско.

— Аз… Трогната съм.

Освен това изпитваше и много други неща. Едно от тях беше изненада, че обсъждат всичко това. Прямотата беше нещо необичайно.

Лейла отново погледна към конструкцията.

— Не искаш да се завърнеш в лоното, нали?

След като прецени възможностите си, Кормия реши да довери на Избраницата истината, която не беше готова да признае пред себе си.

— Правилно ме преценяваш.

— Има и други сред нас, търсещи нов път. Такива, които искат да прехвърлят живота си от тази страна. Това не е срамно.

— Не съм толкова сигурна в това — отговори Кормия сухо. — Срамът е като робите, които носим. Винаги е с нас, винаги ни обгръща.

— Но ако свалиш робата, ще си свободна от бремето и изборът ще е твой.

— Послание ли ми носиш, Лейла?

— Не. Ако се завърнеш в лоното, ще бъдеш добре дошла за всичките си сестри. Директрис даде ясно да се разбере, че няма нищо нередно в това, да бъде сменена Първата избраница. Примейлът продължава да изпитва най-висока почит към теб. Така каза тя.

Кормия започна да крачи из стаята.

— Това е само официалното обяснение, разбира се. Не може да не знаеш какво се върти в главите на всички. Има само две обяснения. Или не съм била пожелана от Примейла, или аз съм го отхвърлила. И двете са напълно неприемливи и нечувани досега.

Последвалата тишина й подсказа, че е направила вярно заключение.

Спря пред прозореца и погледна към басейна. Не беше сигурна, че притежава силата да напусне сестрите си. И по-важното, къде би отишла?

Спомни си за Светилището и си каза, че там беше прекарала радостни дни. Тогава имаше цел и съпричастността й към нещо добро я изпълваше с удовлетвореност. Ако станеше самотен летописец, както възнамеряваше, можеше да избягва контакта с останалите за цели цикли от време.

Усамотението я привличаше.

— Вярно ли е, че Примейлът изобщо не те вълнува? — попита Лейла.

Не.

— Да. — Кормия поклати глава. — Искам да кажа, интересувам се от него, доколкото е редно. По същия начин като теб. Ще се радвам за която и да е друга да бъде Първа избраница.

Очевидно Лейла нямаше индикатор за глупостта както Бела, защото лъжата беше изречена и тя не оспори и сричка от нея. Само се поклони.

— Може ли да ти задам въпрос? — попита Лейла, докато се изправяше.

— Разбира се.

— Той добре ли се отнасяше с теб?

— Примейлът ли? Да. Беше много грижовен.

Лейла отиде до леглото и взе един от сборниците с молитви.

— Прочетох в биографията му, че е велик воин и че е спасил близнака си от ужасяваща участ.

— Велик боец е. — Кормия погледна към градината с розите. Вероятно вече всички избраници бяха прочели томовете за него в специалния раздел на библиотеката за Братството и на нея й се искаше да беше направила същото, преди той да я беше довел тук.

— Той говори ли за това? — продължи Лейла забързано.

— За какво?

— Как е спасил близнака си, брат Зейдист, от ужасно кръвно робство. Така Примейлът е загубил крака си.

Кормия бързо обърна глава.

— Наистина ли? Така ли се е случило?

— Никога ли не го е обсъждал с теб?

— Не, не е. Не обича да споделя. Поне не с мен.

Информацията й подейства шокиращо и тя си спомни как му беше казала, че обича фантазиите си за Бела. Това, което тя изпитваше към Примейла, истинско ли беше? Знаеше толкова малко за миналото му. Имаше оскъдна информация за онова, което го бе превърнало в мъжа, който беше сега.

Но пък познаваше душата му.

И го обичаше заради нея.

На вратата се почука. Когато отговори, Фриц подаде главата си.

— Извинете ме, но господарят е готов за вас — обърна се той към Лейла.

Лейла вдигна ръце към косата си, а после приглади и робата. Фриц затвори вратата, а Кормия си помисли, че Избраницата обръщаше особено внимание на…

О… не…

— Ти… ще се срещнеш с него? С Примейла?

Лейла се поклони.

— На път съм да го видя, да.

— А не Рейдж?

— Ще му бъда в услуга след това.

Кормия замръзна, все едно кръвта й беше заместена от лед. Но разбира се. Какво беше очаквала.

— Тогава по-добре върви.

Лейла присви очи, а после ги отвори широко.

— Сестро?

— Върви. Не карай Примейла да те чака. — Тя отново се обърна към прозореца, готова да извика.

— Кормия… — прошепна Лейла. — Кормия, ти имаш чувства към него. Дълбоки чувства.

— Не съм казвала такова нещо.

— Не е нужно. Изписано е на лицето ти и личи в тона ти. Сестричке, защо отстъпваш мястото си?

Когато Кормия си представи главата на Примейла между бедрата на сестра й и как Лейла извива тялото си с наслада, стомахът й се сви на топка.

— Желая ти успех на срещата. Надявам се да направи добър избор и да се спре на теб.

— Защо се оттегляш?

— Бях принудена да се оттегля — отговори тя отсечено. — Решението не беше мое. Сега, моля те, не карай Примейла да чака. Не бива да допускаме това, пази Боже.

Лейла пребледня.

— Бог?

Кормия размаха ръка.