Свещена любов

„Скриймърс“ беше удачното място за тях. Въпреки че синът на господаря нямаше да е в състояние да се храни или да прави секс, тук имаше нещо за него — пияни хора, които можеха да бъдат използвани вместо боксови круши.

Както беше уморен и напрегнат, тялото на сина преливаше от енергия, която трябваше да бъде изразходена. Клубът и идиотите в него щяха да играят ролята на оръжие. Синът щеше да бъде куршумът.

Един бой щеше да го съживи.

— Хайде — подкани го господин Д. и слезе от колата.

— Това са пълни глупости. — Думите може да бяха остри, но тонът продължаваше да е на някой с изпразнено от съдържание съзнание.

— Не са. — Господин Д. заобиколи колата и отвори вратата на сина, а после му помогна да излезе. — Трябва да ми се доверите.

Пресякоха улицата, за да стигнат до клуба, и когато бодигардът в началото на опашката се втренчи в господин Д., той пъхна в ръката му петдесетдоларова банкнота, която ги вкара вътре.

— Само ще се помотаем наоколо — подхвърли господин Д., докато си проправяха път през тълпата към бара.

Във всички кътчета на клуба гърмеше як рап, жените, облечени в миниатюрни късчета кожа, кръстосваха на лов за пениси, а мъжете се споглеждаха красноречиво помежду си.

Увери се, че е постъпил правилно, щом синът стрелна с поглед група колежани, които се смееха силно и се наливаха с мартини.

— Да, просто малко ще разпуснем — заяви господин Д. със задоволство.

Барманът се приближи към тях.

— Какво да бъде?

Господин Д. се усмихна.

— Нищо за нас…

— Текила — отговори синът.

Когато барманът се отдалечи, господин Д. се наклони към него.

— Вече не можете да ядете. Нито да пиете или да правите секс.

Светлите очи на сина го стрелнаха.

— Какво? Майтапиш ли се?

— Не, сър, такива са порядките…

— Майната им. — Когато чашата с питие се озова пред него, синът се обърна към бармана: — Открий ми сметка.

Леш погълна текилата на един дъх, без да отделя поглед от господин Д.

Господин Д. поклати глава и започна да търси с поглед тоалетната. Когато той се беше опитал да погълне някаква храна, беше бълвал в продължение на цял час след това, а вече не изпълниха ли това упражнение достатъчно пъти за една вечер?

— Къде ми е второто? — изрепчи се Леш на бармана.

Господин Д. отново завъртя глава към него. Синът на Омега стоеше до бара, доволен и потупващ с пръсти по барплота. Второто питие пристигна. После и третото.

След като четвъртата чаша беше поръчана, погледът на Леш се плъзна наоколо, изпълнен с агресия.

— Каква беше тази история за яденето и пиенето?

Господин Д. не можеше да реши дали пред него стои готова да избухне бомба… или чудо. Нямаше лесър, способен да поеме храна или напитка след промяната. Черната кръв на Омега ги хранеше и не беше съвместима с нищо друго. Всичко, от което се нуждаеха, за да оцелеят, беше два часа почивка на ден.

— Предполагам, че вие сте различен — отговори господин Д. с почит в гласа.

— Дяволски си прав, че е така — промърмори синът и си поръча хамбургер.

Докато ядеше и пиеше, беше очевидно, че цветът на лицето му е започнал да се връща, а обърканото изражение беше заместено от самоувереност. Като го наблюдаваше как поглъща хамбургера, картофките и всичката тази текила, господин Д. не можа да не се зачуди дали синът ще избледнее като останалите лесъри. Общите правила очевидно не важаха за него.

— И каква беше тази тъпотия за секса? — попита синът, докато бършеше устата си с черна хартиена салфетка.

— Импотентни сме. Нали разбирате, не можем…

— Знам какво означава, професоре.

Синът закова поглед в една самотна блондинка в края на бара. Господин Д. никога не би имал куража да опита с такава жена, дори да можеше да го вдигне. При това достойно за „Плейбой“ тяло и лице на кралица на красотата не би се пробвал, защото тя беше много над категорията му.

Не че изобщо би го забелязала.

Тя обаче забеляза сина и начинът, по който го наблюдаваше, накара господин Д. да погледне на новия си шеф с други очи. Нямаше спор, че Леш изглеждаше добре с късо подстриганата си руса коса, изсеченото лице и сивите си очи. А тялото му беше точно от типа, по който си падаха жените. Масивният и мускулест гръден кош оформяше обърнат триъгълник върху таза му, готов за всякакви упражнения.

На господин Д. му хрумна, че ако още бяха в училище, той би се гордял да го видят със сина. И вероятно би бил извън обкръжението му.

Но тук не бяха в училище и Леш имаше нужда от него. И го знаеше.

Момичето в другия край на бара се усмихна, взе черешката от синьото си питие и плъзна език по дръжката й. Не можеше да не си представиш как го прави с нечии топки и господин Д. погледна настрани. Ако още беше човек, щеше здравата да се е изчервил. Когато станеше дума за момичета, винаги се изчервяваше.

Синът стана от столчето си край бара.

— Без храна. Без секс. Как ли пък не. Чакай тук, загубеняко.

Синът се обърна и тръгна към жената.