Свещена любов

— Това е просто израз, който използват тук, и не е свързан с вярата ми. Сега, моля те, върви.

Лейла изглежда имаше нужда от миг, за да дойде на себе си след религиозния гаф. После гласът й стана много нежен.

— Останалите са убедени, че той няма да избере мен. И знай, че ако някога имаш нужда…

— Няма да имам. — Кормия се обърна и закова поглед в прозореца.

Когато вратата най-сетне се затвори, тя изруга. После отиде в ъгъла на стаята и започна да троши конструкцията си. Унищожи я до последния елемент, раздробявайки спретнатите малки кубчета, докато цялата им структура не се превърна в безредна купчина на килима.

34.

В „Скриймърс“ в центъра на града Леш използваше усилено една от частните бани.

И то не защото му беше нужна тоалетната.

Беше притиснал в гръб блондинката от бара, а тя се беше вкопчила в мивката. Черната й кожена пола беше вдигната до кръста, черните й прашки бяха отместени на една страна, а черната й блуза беше отворена широко и той я държеше за гърдите. На задника си имаше татуирана малка розова пеперуда, а на врата си носеше сърце на верижка. И двете се поклащаха в неговия ритъм.

Беше особено забавно заради факта, че въпреки предизвикателните дрехи, той имаше усещането, че този тип секс не е в стила й. Нямаше имплант, червилото не беше неразмазващо се и се беше опитала да го накара да използва презерватив.

Точно преди да стигне докрай, той я завъртя, принуди я да коленичи и изръмжа, докато достигаше кулминацията си в устата й. Господин Д. се беше оказал прав. Точно от това беше имал нужда. Чувство за господство, завръщане към нормалните за него занимания.

Секса още си го биваше.

В мига, когато свърши, той вдигна ципа си, без да го е грижа дали тя е изплюла, или е преглътнала.

— Ами аз? — попита тя, докато бършеше устата си.

— Какво за теб?

— Моля?

Леш заоглежда косата си в огледалото. Може би трябваше отново да я пусне дълга. Беше се подстригал във военен стил след преобразяването си, но наистина харесваше конската си опашка. Имаше хубава коса.

Медальонът на Кинг наистина му седеше добре.

— Хей! — настоя момичето.

Разгневен, той хвърли поглед към отражението й.

— Нали не очакваш сериозно да ме е грижа за теб?

За миг тя изглеждаше объркана, като че бе взела филм от видеотеката, но дискът в кутията се бе оказал различен от очаквания.

— Моля?

— Коя част не ти е ясна?

Шокът я накара да мига като риба.

— Нещо… не схващам.

Да, на екрана вървеше порнографският „Деби покорява Далас“ вместо „Хубава жена“.

Той се озърна из банята.

— Позволи ми да те доведа тук, да вдигна полата ти и да те чукам. И си изненадана, че не ме е грижа? Какво точно си мислеше, че ще се случи?

И последните следи от вълнението на послушно момиче, решило да попалува, изчезнаха от лицето й.

— Не е нужно да се държиш грубо.

— Защо кучки като теб винаги са изненадани?

— Кучки? — Лицето й се изкриви от гняв, превръщайки я от красавица в някакво подобие на горгона, но това я направи някак по-интересна. — Та ти не ме познаваш.

— Напротив, познавам те. Ти си уличница, която допуска непознат да свърши в устата й в обществена тоалетна. Моля те. Изпитвам повече уважение към проститутките. На тях поне не им плащат в натура.

— Ти си такъв мръсник.

— А ти си досадница. — Той посегна към топката на вратата.

Тя се вкопчи в ръката му.

— Внимавай, нещастнико. Мога да ти вгорча живота за отрицателно време. Знаеш ли кой е баща ми?

— Някой, който не се е погрижил да те възпита правилно?

Свободната й ръка го удари по лицето.

— Майната ти.

Добре, гневът определено я правеше по-интересна.

Кучешките зъби напираха в устата му и той се изкушаваше да захапе гърлото й като току-що изваден от пакетчето бонбон. Само че някой почука на вратата и това му напомни, че е на обществено място и тя е човек. Почистването винаги беше проблем.

— Ще съжаляваш. — Тя се изплю върху него.

— Така ли? — Наклони се към нея и беше изненадан, че тя не помръдна. — Не можеш да ме пипнеш, момиченце.

— Само гледай.

— Дори не знаеш името ми.

Усмивката й беше ледена и добави години към възрастта й.

— Познавам много…

Чукането на вратата се повтори.

Преди да се е прицелила отново и той да не може да не й отвърне, Леш излезе от банята, като бързо изстреля към нея:

— Защо не си смъкнеш полата?

Онзи, който почукваше от другата страна, хвърли поглед към него и отстъпи назад.

— Съжалявам, човече.

— Няма проблем — отговори Леш и направи гримаса. — Вероятно й спаси живота.

Мъжът се засмя.

— Тъпи курви. Не можем с тях, но не можем и без тях. — Вратата на съседната тоалетна се отвори и мъжът се завъртя, излагайки на показ емблема с орел на гърба на коженото си яке.

— Хубава птица — подхвърли Леш.

— Благодаря.

Леш отиде до бара и кимна на господин Д.

— Време е да тръгваме. Приключих.

Извади портфейла от задния си джоб и замръзна на място. Не беше неговият, а този на баща му. Бързо измъкна петдесетдоларова банкнота и го прибра обратно на мястото му.

Двамата с господин Д. напуснаха претъпкания и шумен клуб и когато се озоваха на тротоара на „Трейд Стрийт“, той пое дълбоко дъх. Жив. Чувстваше се напълно жив.

На път за колата Леш каза: