Свещена любов

Той спря и огледа десертчетата и бонбоните. Беше едновременно гладен и му се повдигаше. Би предпочел да се подчини на отвращението в стомаха си, но си каза, че Кормия може да иска нещо. Докато тя разглеждаше залата с широко отворени очи, той взе пакетче „М&М“ и пакетче солети рибки, в случай, че тя не си падаше по шоколад. Освободи две чаши за кока-кола, напълни ги с лед и сипа от прекрасната тъмна течност.

Подсвирна леко, за да привлече вниманието й, и кимна към предната част на залата. Тя го последва, очевидно впечатлена от светещата ивица по полегатото стълбище. След като я настани в едно от креслата, той изтича обратно горе и се помъчи да реши какво да пусне.

Филмите на ужасите отпадаха поради деликатната й чувствителност и поради реалния кошмар, който беше преживял по-рано. Това, разбира се, елиминираше около петдесет процента от колекцията, тъй като най-често Рейдж поръчваше на Фриц новите филми.

Джон пропусна „Годзила“, тъй като му напомняше твърде много за Тор. Безвкусни комедии като „Американски пай“ и „Ловци на шаферки“ не бяха достатъчно възвишени за нея. Колекцията на Мери от дълбокомислени чуждестранни филми беше… да, прекалено реалистична за Джон, че да издържи някой от тях дори в добрите си вечери. Търсеше начин да избяга от действителността, а не да се подлага на различен тип мъчение. Екшъни? Някак не му се вярваше, че Кормия ще изпадне във възторг от Брус Уилис, Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер.

Оставаха момичешките филми. Но кой от тях? Тук бяха класиките на Джон Хюз „Шестнайсет свещи“, „Красива в розово“, „Клуб закуска“. Джулия Робъртс присъстваше с „Мистична пица“, „Хубава жена“, „Стоманени магнолии“, „Сватбата на най-добрия ми приятел“… Цял куп незапомнящи се филми с Дженифър Анистън. Всичко на Мег Райън от деветдесетте години…

Той издърпа една кутия.

Докато въртеше диска в ръцете си, в ума му изплува картината, когато Кормия танцуваше в тревата. Бинго.

В този момент от телефона му прозвуча сигнал. Беше съобщение от Зейдист, който още се намираше в клиниката на Хавърс. Леш не изглежда добре. Лечението продължава. Ще ви държа в течение.

Съобщението беше адресирано до всички в къщата и докато Джон го препрочиташе, се почуди дали не трябваше да го препрати на Блей и Куин. Накрая прибра телефона обратно в джоба си, решил, че двамата си имат достатъчно грижи и без да ги натоварва с информация за състоянието на Леш. Ако умреше, тогава щеше да се свърже с приятелите си.

Спря и се огледа. Беше сюрреалистично да прави нещо толкова нормално като избирането на филм, че дори му се стори леко неуместно. Но сега можеха само да чакат. Той и всички замесени бяха с вързани ръце.

Отиде до плейъра и сложи диска в него, но виждаше единствено Леш, лежащ на плочките с ужас в очите и кървящо гърло.

Започна да се моли той да оцелее.

Дори това да означаваше, че ще живее в страх за своята тайна, по-добре така, отколкото Куин да бъде обявен за убиец и на съвестта на Джон да тежи отнемането на нечий живот.

Моля те, боже, нека Леш да оживее.

16.

В центъра на града, в „Зироу Сам“ Рив имаше ужасна вечер и шефът на охраната му не я правеше по-добра. Хекс стоеше пред бюрото му и гледаше към него, като че бе кучешко лайно в гореща нощ.

Той потърка очи и я стрелна гневно.

— Защо искаш да стоя тук?

— Защото си интоксикиран и персоналът се страхува от теб.

Което доказваше, че имаха поне малко мозък в главата си, помисли си той.

— Какво стана снощи? — попита тя меко.

— Казах ли ти, че купих сграда на четири пресечки от тук?

— Да. Вчера. Как мина с Принцесата?

— На този град му е нужен готически клуб. Мисля да го нарека „Желязната маска“. — Той се наведе към светещия екран на лаптопа си. — Приходите от тук ще са повече от достатъчни да покриват вноските по заема. Или може просто да платя в брой, но това би довело до нова ревизия. Мръсните пари са сложна работа и ако ме попиташ още веднъж за снощи, ще те изхвърля.

— Не сме ли в прекрасно настроение?

Горната му устна потрепна и той оголи кучешките си зъби.

— Не ме предизвиквай, Хекс. Изобщо не ми е до това.

— Добре, мълчи, щом искаш, но не си и помисляй да се показваш пред персонала. Защо си търкаш очите?

Той трепна и погледна часовника си. През червената пелена пред очите си все пак успя да види, че са минали само три часа след последната инжекция допамин.

— Вече ти е нужна нова доза, нали? — попита Хекс.

Той дори не си направи труда да кимне, а просто отвори чекмеджето и извади стъклен флакон и спринцовка. Свали си сакото, нави ръкава на ризата, сложи турникет на ръката си и се опита да вкара иглата в червената капачка.

Не успя да уцели съвсем. Без пространствено възприятие той действаше на сляпо, опитвайки се да срещне върха на иглата с капачката на малкото шишенце и пропусна няколко пъти.