Свещена любов

С червеното си двуизмерно зрение Рив не виждаше много. Със способностите си на симпат долавяше прекалено много. Усещаше хората в домовете, разгадаваше обитателите по емоционалните отпечатъци, оставяни от тях чрез енергията, произвеждана от чувствата им. Макар онова, което виждаше, да беше плоско като телевизионен екран, усещането му за хората беше триизмерно. Комбинацията от радост и тъга, вина и похот, гняв и болка създаваха структури също така пространствени като къщите им.

Въпреки че взорът му не можеше да проникне през ограждащите стени и дърветата, не можеше да разруши материала на сградите, дяволската му природа виждаше мъжете и жените вътре така ясно, като че стояха пред него голи, и инстинктът му се пробуди. Съсредоточи се в слабостите, съдържащи се в емоционалната мрежа, търсейки нередностите в съществуването на тези хора, и изпитваше желание да го разтърси още повече. Той беше като лукава котка, а те — смирени мишлета. Хищен преследвач, който искаше да си играе с тях, докато малките им мозъци не извадеха наяве мръсните им тайни, грозните им лъжи и срамните им тревога.

Тъмната му страна ги ненавиждаше с хладнокръвна безпристрастност. За природата му на симпат слабите нямаха място на земята. Те трябваше да си получат своето, додето то не ги задавеше и убиеше и после труповете им да бъдат прегазвани в калта, образувана от собствената им кръв, в похода към следващата жертва.

— Мразя гласовете в главата си — промълви той.

Хекс погледна към него. На осветлението в колата суровото й интелигентно лице му се стори изненадващо красиво. Може би защото беше единствената, която истински разбираше с какви демони се бори той и тази връзка помежду им я правеше прекрасна.

— По-добре да презираш тази си страна — отговори тя. — Омразата те предпазва.

— Борбата е досада.

— Знам. Но би ли се примирил с друго?

— Понякога не съм много сигурен.

Десет минути по-късно Трез вкара колата през портата на имота на Хавърс. Междувременно вцепенението в ръцете и краката на Рив беше започнало да се връща, а телесната му температура беше спаднала. Когато бентлито заобиколи отзад и спря пред входа на клиниката, самуреното палто беше истински божи дар и Рив го облече, за да се стопли. Като излизаше от колата, забеляза, че червеният цвят беше отслабнал и светът възвръщаше обичайната си палитра от нюанси, а пространственото му възприятие беше поставило предметите на местата, на които беше свикнал да ги вижда.

— Аз ще остана отвън — обади се Хекс от задната седалка.

Никога не влизаше в клиниката. Но като знаеше какво й бяха сторили, я разбираше.

Той взе бастуна си и се опря на него.

— Няма да се бавя.

— Ще останеш колкото е нужно. С Трез ще те чакаме тук.

Фюри се върна от Другата страна и се запъти право към „Зироу Сам“. Направи покупката от Ай Ем, тъй като Рив го нямаше и мавърът беше оставен да отговаря за сделките. После се прибра у дома и бързо отиде в спалнята си.

Щеше да изпуши една цигара, за да се отпусне, преди да почука на вратата на Кормия и да й каже, че е свободна да се върне в Светилището. При разговора си с нея щеше да й даде клетва, че като Примейл никога няма да се възползва от нея и ще я защитава от коментари и критики. Освен това щеше ясно да й даде да разбере, че съжалява, задето я е държал тук.

Седна на леглото и взе листчетата за свиване на цигари, като се опитваше да репетира речта си… но в крайна сметка се замисли как го беше съблякла предишната вечер, как бледите й нежни ръце дърпаха колана, преди да събуят кожените му панталони. Членът му мигом се пробуди за горещ и бурен секс и въпреки че даваше най-доброто от себе си да не се поддаде, да се прави на хладнокръвен и спокоен, беше като да седи в кухнята на горяща къща.

Няма как да не забележиш горещината и писъка на противопожарната аларма.

Не продължи дълго. Пожарната команда пристигна със спомена за онези празни детски креватчета.

Мисълта за тях беше като зареден пистолет, опрян в главата му, и със сигурност угаси пламъка му.

В съзнанието му изникна Магьосника, застанал насред полето от черепи, а силуетът му се открояваше на сивото небе. Когато растеше, баща ти беше пиян ден и нощ. Помниш ли какво ти причиняваше това? Кажи ми, приятел, какъв баща мислиш, че ще бъдеш за тези твои невръстни наследници, при положение че денонощно си напушен?

Фюри спря онова, което правеше, и се замисли колко пъти беше вдигал бащи си от обраслата с бурени градина и го беше довличал до къщата точно преди изгрева. Беше петгодишен, когато се случи за първи път… Спомняше си ужаса, че няма да успее да премести огромното тяло на баща си достатъчно бързо. Какъв кошмар. Запуснатата градина му се струваше необятна като джунгла, а малките му ръчици постоянно изпускаха колана на баща му. Сълзи на паника се стичаха по лицето му и той не спираше да проверява отново и отново доколко е напреднал изгревът.