Свещена любов

Джон се протегна и сложи ръката си върху нейната. След миг тя се отпусна и се съсредоточи върху случващото се на екрана, залят с различни нюанси на синьото. Образи на хора се появяваха и изчезваха. Мъжете и жените танцуваха заедно, с притиснати едно в друго тела, а бедрата им се поклащаха в ритъма на музиката.

На интервали се появяваха розови надписи на английски.

— Това е същото като телевизора — каза тя. — По същия начин ли действа?

Джон кимна точно когато на екрана се появиха английските думи „Мръсни танци“, изписани в розово.

Изведнъж се появи машина, наречена автомобил, движеща се по път сред зелени хълмове. В колата имаше хора. Човешко семейство с баща, майка и две дъщери.

Женски глас се разнесе из цялото помещение.

— Беше лятото на 1963-та…

Когато Джон сложи нещо в ръката й, тя едва успя да откъсне поглед достатъчно задълго, за да види какво е. Оказа се малко тъмно кафяво пликче, отворено от едната страна. Той й направи знак да извади нещо отвътре и да го сложи в устата си и тя бръкна с ръка. Появиха се малки цветни топчета и тя се поколеба.

Определено не бяха бели. Дори и тук тя ядеше само бяла храна според традицията.

Но пък можеше ли това да навреди?

Озърна се, макар да знаеше, че са сами, и после, със съзнанието, че нарушава правилата, пъхна няколко в уста…

Прескъпа… Скрайб… Върджин!

Вкусът възбуди езика й по начин, който я накара да мисли за кръв. Каква беше тази храна? Кормия огледа пакетчето. На него имаше две нарисувани личица, които изглеждаха като бонбоните. Надписът гласеше „М&М“.

Трябваше да ги изяде всичките. Веднага. Нямаше значение, че онова, което влизаше в тялото й, не беше бяло.

Лапна още няколко и изстена, а Джон се засмя и й подаде висока червена чаша, на която пишеше „Кока-кола“. Вътре потракваше лед, а от капачката стърчеше сламка. Той взе своята чаша и лапна сламката. Тя направи същото, а после отново насочи вниманието си към вълшебното пакетче и екрана.

Група хора бяха застанали в редица и се опитваха да следват движенията наляво и надясно на една красива блондинка… Младата жена, Бейби, онази, която беше говорила преди това, не успяваше да накара тялото си да се движи в същата посока като останалите.

Кормия се обърна към Джон, за да зададе въпрос, и забеляза, че той се мръщи разочаровано на телефона си.

Нещо се беше случило по-рано тази вечер. Нещо лошо. Джон беше по-мрачен от всякога и също така невероятно резервиран. Тя искаше да му помогне по всякакъв възможен начин, но нямаше да го притиска.

Тя самата пазеше много неща в себе си и разбираше колко е важна дискретността.

Остави го на спокойствие, отпусна се в собственото си кресло и се остави да бъде завладяна от филма. Джони беше красив, макар и не колкото Примейла, и как само се движеше, когато свиреше музиката. Най-хубавият момент беше, когато Бейби се научи да танцува. Да я гледа как прави неумели опити и се препъва, а накрая успява да повтори движенията, наистина стопли сърцето й.

— Това ми харесва — обърна се тя към Джон. — Имам чувството, че го преживявам.

Джон извади телефона си. Имаме още филми. Безброй са.

— Искам да ги гледам. — Тя отпи от студената си напитка. — Всичките.

Изведнъж Бейби и Джони се озоваха сами в неговата стая.

Кормия замръзна, когато двамата започнаха да танцуват насаме. Телата им толкова се различаваха. Това на Джони беше много по-едро от тялото на Бейби, много по-мускулесто и въпреки това я докосваше нежно и внимателно. И не само той я милваше. Тя отвръщаше на ласките му, като прокарваше ръце по кожата му и изглеждаше, сякаш усещането й харесва.

Кормия отвори леко уста и се изправи на мястото си, за да бъде по-близо до екрана. В съзнанието й Примейлът зае мястото на Джони, а тя се превърна в Бейби. Притискаха се един към друг, търкаха бедрата си, събличаха дрехите си. Двамата бяха сами в мрака, на усамотено място, където никой не можеше да ги види или прекъсне.

Беше същото като в спалнята на Примейла, но без да спират. И нямаше никакви пречки. Не съществуваха обременяващи традиции, нямаше страх от провал и трийсет и деветте й сестри бяха извън картината.

Толкова просто. Толкова реално, макар и случващо се в главата й.

Точно това искаше да има с Примейла, помисли си тя, докато се взираше в екрана. Точно това.

17.

Седнал до Кормия, Джон погледна телефона си по две причини. Секс сцената го караше да се чувства неловко и нямаше търпение да научи нещо за Куин и Леш.

Мамка му.

Написа ново съобщение на Блей, който отговори на мига, че не се е свързал с Куин и се кани да се качи на колата.

Джон остави телефона на бедрото си. Не беше възможно Куин да е извършил някоя глупост. Глупост като тази да се обеси в банята. Не. Нямаше начин.

Баща му обаче беше способен на всичко. Джон никога не го беше срещал, но беше чувал за него от Блей. А доказателството бе видял върху посиненото лице на Куин в нощта след преобразяването му.