Свещена любов

Когато най-сетне го беше замъкнал в къщата, баща му бе отворил очи и беше шляпнал Фюри през лицето с голямата си като тиган ръка.

Трябваше да умра там, глупако. Беше последвала тишина. После баща му беше избухнал в плач, беше го прегърнал и му бе обещал вече никога да не се опитва да се самоубие.

Само че имаше и следващ път. И после още един. И още един. Все с един и същ изход накрая.

Фюри спасяваше баща си, защото беше убеден, че Зейдист ще се върне у дома при него.

Магьосника се усмихна. Но не се случи така, нали, приятел? И Зейдист никога не го е познавал. Добре, че пушиш, та Зи да може все пак да почувства семейния дух от първа ръка.

Фюри се намръщи и погледна към тоалетната през двойната врата на банята. Стисна в юмрук торбичката с червен дим и понечи да стане, готов да пусне казанчето колкото пъти е нужно.

Магьосника се изсмя. Не си способен да го направиш. Няма начин да се откажеш. Дори не можеш да издържиш четири часа следобед, без да изпаднеш в паника. Можеш ли сериозно да си представиш никога да не пушиш през останалите седемстотин години от живота си? Хайде, приятел, бъди разумен.

Фюри се отпусна обратно на леглото.

Я виж, той имал мозък в главата си. Каква изненада.

Сърцето му се късаше, когато облиза хартията, затвори цигарата в ръцете си и я сложи между устните си. Точно се канеше да запали, когато телефонът му звънна.

Интуицията му подсказа кой беше и когато го измъкна от джоба на кожения си панталон, се оказа прав. Зейдист. Брат му беше звънял три пъти.

Отговори и му се прииска вече да си беше запалил цигарата.

— Да?

— Къде си?

— Току-що се връщам от Другата страна.

— Добре, дотътри си задника в клиниката. Имало е бой в съблекалнята. Мислим, че Джон Матю го е започнал, но Куин го е завършил, като е забил нож в гърлото на Леш. Веднъж вече изгуби сърдечна дейност. Казват, че е стабилизиран, но никой не знае какво ще се случи. Опитах отново да се свържа с родителите му, но се включва гласова поща, вероятно заради приема. Искам да си тук, когато пристигнат.

Рот явно не беше казал на Зи за големия ботуш, осигурил на задника му уволнение.

— Ало? — тросна се Зи. — Фюри? Проблем ли имаш с мен?

— Не. — Той бързо отвори запалката и с едно движение на палеца се сдоби с пламък. Сложи ръчно навитата цигара в уста и се подготви за предстоящото. — Не мога да дойда.

— Как така не можеш? Моята шелан е бременна и на легло, но успях да дойда. Трябва да си тук като представител на тренировъчната програма и член на Братството.

— Не мога.

— Мили боже. Чувам как пушиш. Зарежи проклетата цигара и си върши работата.

— Вече не съм брат.

Настъпи гробно мълчание. После чу гласа на близнака си, тих и почти недоловим.

— Какво?

Не беше въпрос. По-скоро Зи знаеше отговора, но се надяваше на чудо.

Фюри не можеше да му предложи такова.

— Чуй… Рот ме отстрани от Братството. Снощи. Мислех, че ти е казал.

Фюри дръпна силно от цигарата и остави дима да се проточи навън през устните му бавно като мед. Можеше да си представи как изглежда близнакът му в момента, стиснал в юмрук телефона си, с очи, потъмнели от гняв, а обезобразената горна устна откриваше зъбите му.

Последвалото изръмжаване не беше изненада.

— Страхотно. Браво.

Връзката прекъсна.

Фюри набра Зи и беше прехвърлен на гласова поща. Това също не беше изненада.

По дяволите.

Не само искаше да изглади нещата със Зейдист. Искаше да научи какво се е случило в тренировъчния център. Джон добре ли беше? Ами Куин? И двете момчета се палеха лесно като всички вампири след преобразяването, но имаха добри сърца.

Леш сигурно бе извършил нещо ужасно.

Фюри довърши цигарата си за рекордно кратко време. Сви нова и я запали, като реши, че Рейдж ще му каже подробностите. Холивуд винаги беше източник на…

Магьосника поклати глава. Приятел, нали осъзнаваш, че Рот няма да е във възторг, задето се месиш в делата на Братството? Тук си само гост, нещастен мръснико. Вече не си част от семейството.

В кинозалата на горния етаж Кормия се отпусна в креслото, което беше удобно като водата в басейна и я обгръщаше като дланта на великан.

Осветлението отслабна и Джон дойде в предната част на залата.

Набра нещо на телефона си и после й показа екрана: Готова ли си?

Тя кимна и сумрачното помещение се освети от огромна картина, а звукът долиташе от всички страни.

О, Скрайб Върджин!