Светкавица

Къщата беше много по-малка от къщата на Гейнз в Бевърли Хилз, но размерите и също не бяха за подценяване — десет стаи и четири бани. Самобитният почерк на Стийв Чеиз, най-известният специалист по вътрешен дизайн в Палм Спрингз се усещаше във всяка стая: драматични пространства с драматично осветление, опростен колорит — топло прасковено и цвят на пушена сьомга, подсилени тук-таме с тюркоазено; велурени тапети, кедрови тавани, медни, силно патинирани маси и също гранитни маси, които интересно контрастираха с удобните тапицирани мебели с различни цветове на дамаската; елегантно и в същото време уютно.

В кухнята Лора намери килера почти празен, с изключение на една полица с консерви. Бяха прекалено уморени да излязат на пазар и предпочетоха да приготвят вечеря от онова, което имаха под ръка. Даже ако Лора беше проникнала в къщата без ключ и без да знае чия собственост е, пак щеше да се сети, че принадлежи на Телма и Джейсън щом погледнеше в килера, защото не можеше да си представи друга двойка милионери, запазили в сърцата си детското до такава степен, че да държат в килера консервирани равиоли и спагети. Крис изпадна във възторг. За десерт изядоха две кутии шоколадов сладолед, който намериха в иначе празната хладилна камера.

Лора и Крис легнаха на двойното легло в голямата спалня, а Стефан се настани отсреща в стаята за гости. Въпреки че Лора включи отново вътрешната алармена система, свързана с всички врати и прозорци и сложи зареден автомат „Узи“ на пода и зареден револвер на нощното шкафче, въпреки че Телма беше единственият човек на този свят, който знаеше къде се намират, Лора спа неспокойно. Често се будеше, сядаше в леглото, ослушваше се в мрака за прокрадващи се стъпки и шепнещи гласове.

Призори, когато разбра, че повече не може да заспи, тя се загледа в тъмния таван и се замисли за думите на Стефан преди няколко дни, когато обясняваше тънкостите на пътуването във времето и възможните промени в бъдещето: „Съдбата се бори да възстанови предопределения модел“. Стефан я спаси от наркомана в бакалницата през 1963 година, но съдбата я сблъска с друг педофил, Уили Шийнър през 1967 година. Беше и съдено да е сирак, затова когато намери новия си дом у Докуайлърови, съдбата устрои нов заговор да убие Нина Докуайлър със сърдечен удар и да върне Лора пак към сирашката участ. Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. Какво щеше да последва?

В предопределения модел Крис изобщо не се беше раждал. Затова щеше ли съдбата да му донесе ранна смърт, за да върне събитията колкото е възможно по-близо до първоначалното русло преди намесата на Стефан Кригер? Беше и писано да прекара живота си в инвалидна количка преди Стефан да задържи доктор Пол Маркуел с насочен пистолет и да не му позволи да изражда бебето Лора. Ето защо съдбата може би щеше да я изложи на огъня на гестаповските оръжия, за да я ранят в гръбнака и да я направят инвалид според първоначалния замисъл.

Колко дълго след промяната силите на съдбата се мъчеха да възстановят модела? Крис живееше на този свят над осем години. Достатъчно дълъг ли беше този срок, за да може съдбата да реши, че съществуването му е приемливо? Самата тя бе живяла без инвалидна количка трийсет и четири години. Дали съдбата все още се терзаеше от неестествения поврат в предопределената схема? Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. Зората нежно освети ръбовете на пердетата, Лора се въртеше и мяташе, ядосваше се, но не знаеше към кого или какво да насочи гнева си. Какво представлява съдбата? Дали е някаква сила, която оформя и налага модели? Дали не е Бог? Имаше ли право да се гневи на Бога или да Го моли да пожали нейния син и да и спести живота на инвалид? Или пък съдбата е природен механизъм, сила, подобна на земното притегляне или магнетизма?

Нямаше логичен прицел за изливане на чувствата и Лора усети как гневът постепенно се превръща в страх. Изглеждаше, че в къщата на Гейнз в Палм Стрингз бяха в безопасност. След една спокойна нощ там можеха да са почти сигурни, че присъствието им никога нямаше да стане публично достояние, защото иначе убийците от миналото несъмнено щяха да се появят. И все пак Лора се страхуваше. Щеше да се случи нещо лошо. Нещо много лошо. Бедата приближаваше, но посоката оставаше неизвестна. Светкавица. Скоро.

Жалко, че старата пословица за светкавицата, която не пада два пъти на едно и също място, не беше вярна. Тъкмо обратното: падаше два път, три пъти, сто пъти, привлечена от самата нея като постоянен гръмоотвод.

7.

Доктор Ютнер вписа последното число в програмата за управление на вратата и се обърна към Ерих Клитман:

— Вие и вашите хора ще пътувате към Палм Спрингз, Калифорния през януари 1989 година.

— Палм Спрингз? — изненада се Клитман.