Светкавица

— Да. Разбира се, очаквахме да пътувате до Лос Анжелос или Ориндж Каунти, където вашите костюми на млади преуспяващи бизнесмени щяха да са по-подходящи, отколкото в един курорт, но пак можете да минете незабелязани. Най-малкото, там е зима и дори в пустинята тъмните костюми ще са подходящи за сезона — Ютнер подаде на Клитман лист с указания. — Тук ще намерите жената и момчето.

Лейтенантът сгъна листа, пъхна го във вътрешния джоб на сакото и попита:

— А Кригер?

— Изследователите не са намерили никакви сведения за него — каза Ютнер, — но той трябва да е заедно с жената и момчето. Ако не го видите, постарайте се да заловите живи жената момчето. Ако се наложи да ги изтезавате, за да изтръгнете признания за местонахождението на Кригер, не се колебайте. И ако нещата тръгнат съвсем зле и те не издадат Кригер, тогава ги убийте. Това може да го привлече на открито някъде от потока на времето.

— Ще го намерим, докторе.

Клитман, Хубач, фон Манщайн и Брахер бяха сложили коланите под костюмите марка „Ив Сен Лоран“. С дипломатическите куфарчета „Марк Крос“ в ръка те отидоха до вратата, прекрачиха в гигантския цилиндър и се запътиха на две трети, от разстоянието, откъдето за миг щяха да се пренесат от 1944 до 1989 година.

Лейтенантът изпитваше страх и въодушевление. Той беше железният юмрук на Хитлер, от когото Кригер не можеше да се изплъзне дори четиридесет и пет години напред в бъдещето.

8.

Първият ден, който прекараха изцяло в къщата в Палм Спрингз, петнадесети януари, неделя, те монтираха компютъра и Лора показа на Стефан как да го използва. Инструкциите и програмите на „Ай Би Ем“ за целите, които преследваха, бяха извънредно лесни за усвояване и до вечерта Стефан не беше станал голям специалист по компютрите, но вече се оправяше с начина на действие и мислене на машината. Така или иначе той нямаше да работи кой знае колко с компютъра — основно щеше да се занимава Лора, която беше свикнала със системата. Неговата задача щеше да бъде да обяснява изчисленията, които трябваше да се направят, за да може Лора да намери с помощта на компютъра решение на многобройните проблеми занапред.

Стефан смяташе да се върне в 1944 година с колана, който беше свалил от Кокошка. Самият колан не представляваше машина на времето. Машината, пренасящото средство беше вратата и тя не помръдваше от 1944 година. Коланите бяха настроени на вълната на временните вибрации на вратата и просто довеждаха обратно пътешественика при натискане на копчето за задействане на връзката.

— Как? — попита Лора, когато той обясняваше употребата на колана. — Как те връща обратно?

— Не зная. Знаеш ли точно как действа микрочипа в компютъра? Не. Но това не ти пречи да работиш с машината, както моето незнание не ми пречи да използувам вратата.

След връщането си в института през 1944 година Стефан възнамеряваше да овладее главната лаборатория и да предприеме две съдбоносни пътувания само няколко дни напред в бъдещето спрямо март 1944 година, за да уреди разрушаването на института. Двете пътувания трябваше да се изпипат до най-малката подробност, за да е сигурен, че ще пристигне съвсем точно на желаното място в желания момент. Такива сложни изчисления не можеха да се направят през 1944 година не само поради липсата на компютри, но и поради по-ограничените знания за ъгъла и скоростта на въртене на земята и за другите планетарни фактори, влияещи върху пътуванията, което обясняваше защо пътешествениците от института често се отклоняваха с минути от графика и с мили от местоназначението. С изчисленията на компютъра „Ай Би Ем“ обаче Стефан можеше така да програмира вратата, че да пристигне с точност до ярд и частица от секундата на желаното място.

Използваха всичките книги на Телма. Имаше не само научни и математически трудове, но и книги по история на Втората световна война, откъдето можеха да уточнят къде са се намирали някои водещи личности на определени дати.

Освен за сложните изчисления на пътуванията, време им трябваше и за да зарасне раната на Стефан. При завръщането си в 1944 година той щеше да влезе отново в леговището на вълка и въпреки нервно паралитичния газ и първокласното оръжие, трябваше да е бърз и подвижен, за да се отърве от смъртта.

— Две седмици — каза Стефан. — Мисля, че рамото и ръката ще са достатъчно подвижни дотогава и ще мога да пътувам след две седмици. Нямаше значение дали ще изчака две или десет седмици, защото с колана на Кокошка щеше да се върне в института само единадесет минути след отпътуването на Кокошка. Датата на тръгването от настоящето нямаше да се отрази на датата на връщането през 1944 година. Единствената им тревога беше, че Гестапо можеше междувременно да ги открие и да изпрати ударен отряд до 1989 година да ги премахне преди Стефан да се е върнал в собственото време за изпълнение на плана. Нямаха друга тревога, но и тази беше достатъчна.