Светкавица

На шестнадесети март вечерта Кокошка бе предприел самостоятелно пътуване до планината Сан Бернардино под предлог, че там ще убие Стефан Кригер преди Кригер да се върне в 1944 година да застреля Пенловски и така ще осуети смъртта на най-добрите сътрудници по проекта. Но Кокошка повече не се върна. Някои твърдяха, че е бил убит през 1988 година, че Кригер е победил в сблъсъка, но това не обясняваше какво се е случило на останалите петима в института същата вечер — двамата гестаповски агенти, които изчакваха завръщането на Кокошка и тримата учени, наблюдавали пулта за управление. Всички бяха изчезнали, пет колана също липсваха. Това доказваше, че в института е имало група предатели, които са решили, че Хитлер ще загуби войната даже след доставката на екзотични оръжия от бъдещето и са предпочели да избягат в друга епоха вместо да останат в обречения Берлин.

Но Берлин не беше обречен. Клитман не можеше да допусне подобна възможност. Берлин беше новият Рим. Третият Райх щеше да просъществува хиляда години. Сега СС получаваше шанса до открие Кригер и да го премахне, за да може мечтата на фюрера да се запази и да се реализира. Щом като се справеха с Кригер, главната опасност за вратата, чиято екзекуция беше най-неотложната им задача, щяха да се насочат към издирването на Кокошка и останалите изменници. Където и да се бяха укрили тези свини, в колкото и отдалечено време и място, Клитман и побратимите му от СС щяха да ги ликвидират с изключително старание и огромно удоволствие.

Сега доктор Теодор Ютнер, директор на института след убийствата на Пенловски, Януская и Фолкау и изчезванията на шестнадесети март, се обърна към Ерих и каза:

— Вероятно сме открили Кригер, оберщурмфюрер Клитман. Подгответе хората за тръгване.

— Готови сме, докторе — отговори Ерих. „Готови за бъдещето“, помисли си той, „готови за Кригер, готови за слава“.

6.

На четиринадесети януари, събота следобед, в четири без двадесет, малко повече от едно денонощие след първото си посещение Телма се върна в мотела „Синята птица на щастието“ в очукания бял пикап на градинаря. Носеше по две смени дрехи за тримата, куфари за целия багаж и няколко хиляди патрона за револверите и автоматите. В колата беше оставила персоналния компютър „Ай Би Ем“ с печатащо устройство, няколко програми, кутия дискети и всичко останало, необходимо за тяхната работа.

Въпреки че раната в рамото беше нанесена само преди четири дена, Стефан се възстановяваше учудващо бързо — само не можеше да вдига никакви тежести. Той остана в стаята на мотела с Крис да подредят куфарите, а Лора и Телма преместиха компютъра и останалите принадлежности в багажника на задната седалка на „Бюика“.

Нощната буря бе утихнала. Разпокъсани сиви облаци висяха като брада по небето. Температурата стигна осемнайсет градуса, въздухът бе свеж. Лора затвори багажника след като последният кашон беше прибран вътре и попита:

— Да не би да си пазарувала с перуката, очилата и тези зъби!

— Не — каза Телма, махна изкуствената челюст и я сложи в джоба на сакото, защото с нея фъфлеше. — Отблизо някой от продавачите можеше да ме познае, дегизирана щях повече да привлека внимание, отколкото в естествения си вид. Но след като купих всичко, откарах пикапа в празния край на паркинга на друг търговски център и се направих на нещо средно между Харпо Маркс и Бъки Бийвър преди да тръгна насам, в случай че по пътя ме разпознаят от друга кола. Знаеш ли, Шейн, падам си по тази интрига. Може в мен да се е превъплътила Мата Хари, защото като си помисля как мога да прелъстявам мъже, за да науча тайните им и после да продавам тези тайни на друга държава, побиват ме сладостни тръпки.

— Тръпките са от мисълта за прелъстяването — отбеляза Лора, — не от продажбата на тайни. Никаква шпионка не си, ами просто сладострастница.

Телма и подаде ключовете от къщата в Палм Спрингз.

— Там нямаме постоянни служители. Само викаме бюрото за почистване на домове да позабършат няколко пъти преди да отидем. Този път, разбира се, не съм им звъняла, така че не е изключено да има прах, не истинска мръсотия и нито една отрязана глава, каквито ти имаш навик да оставях зад себе си.

— Ти си чудесна.

— Има градинар. Не е на постоянна работа, както градинаря ни в Бевърли Хилз. Идва само веднъж в седмицата, във вторник — коси тревата, подкастря плета и тъпче част от цветята, за да му платим да посади нови. Препоръчвам ви да не се показвате по прозорците и да пазите тишина във вторник, докато той е там.

— Ще се скрием под леглата.

— Под леглото ще намерите много камшици и вериги, но да не си помислите, че двамата с Джейсън сме откачени. Камшиците и веригите бяха собственост на майка му и ги пазим само от сантименталност.

Изнесоха куфарите от стаята в мотела и ги сложиха на задната седалка с другите пакети, които не влязоха в багажника на „Бюика“. Прегърнаха се, после Телма каза:

— Шейн, следващите три седмици почивам между гастроли и ако ти потрябвам за още нещо, можеше да ме намериш в къщата в Бевърли Хилз, денем или нощем. Ще стоя до телефона. Тръгна си без никакво желание.