Светкавица

Никак не и се искаше да остави Стефан в мотела, но за него не беше разумно да стои толкова дълго навън в студената, дъждовна януарска вечер, без да се е възстановил. Пък и с нищо не можеше да и помогне.

Стефан остана, но Крис придружи Лора, защото тя не можеше да се отдели от него толкова дълго, колкото щеше да трае сделката с оръжието. Момчето беше с нея, когато за пръв път посети Дебелия Джак преди една година да купи незаконно модифицираните автомати „Узи“, затова търговецът нямаше да се изненада. Щеше да му е неприятно, защото Дебелият Джак нямаше слабост към децата, но нямаше да се учуди на срещата с Крис.

По пътя Лора често вдигаше очи към огледалото за обратно виждане и към страничните огледала, премерваше разстоянието до останалите коли така старателно, че започваше да разбира по нов начин понятието „внимателно каране“. Не можеше да си позволи да я засече някой глупак, който шофира без да се съобразява с пътните условия. Полицията отново щеше да се появи на местопроизшествието, да провери според инструкцията регистрационните номера и още преди да я арестува, там щяха да се материализират мъже с автомати и да застрелят нея и Крис.

Беше оставила своя автомат на Стефан, въпреки че той възрази. Но не можеше да го зареже без никакви средства за самозащита. Носеше със себе си револвера „Чийфс Спешъл“, а в закопчаните с цип джобове на скиорското яке беше разпределила петдесет резервни патрона. Близо до Дисниленд, където обляната с неонови светлини фантасмагория на заведението на Дебелия Джак „Пица парти палас“ изплува в мъглата като космически кораб от филма „Близки срещи от третия вид“, който се спусна от облаци, направени от самия него, Лора почувства облекчение. Пристигна на претъпкания паркинг и изключи двигателя. Чистачките спряха жуженето и дъждът заплиска на потоци по предното стъкло. Оранжеви, червени, сини, жълти, зелени, бели, виолетови и розови неонови отражения блещукаха в стичащата се вода и Лора си представи, че се намира във вътрешността на старомоден, ярък мюзикбокс от петдесетте години. Крис каза:

— Дебелият Джак е сложил още неон, откакто идвахме тук.

— Май че си прав — отвърна Лора.

Слязоха от колата и се загледаха в гротескно крещящата фасада на заведението, която мигаше, бляскаше, трептеше и просветваше. Не само надписът „Пица парти палас“ искреше в неонова светлина. По същия начин бяха очертани контурите на сградите, покрива, всички прозорци и врати отпред. Освен това чифт гигантски неонови очила се кипреха в единия край на покрива, а в другия се извисяваше огромна ракета, готова за старт, с неонов дим, който без прекъсване се къдреше и искреше под двигателя. Неоновата пица с диаметър десет стъпки стоеше отдавна, но усмихнатото неоново клоунско лице беше новост.

Неоновите светлини се лееха така изобилно, че всяка дъждовна капчица се осветяваше, сякаш дъгата се бе пръснала на парченца с падането на мрака. Във всяка локва имаше по една дъга.

Човек губеше чувство за ориентация при това изобилие на светлини, но в същото време се подготвяше за вътрешността на заведението на Дебелия Джак. То напомняше хаоса, от който преди милиарди години бе възникнала вселената. Сервитьорите и сервитьорките бяха облечени като клоуни, призраци, пирати, космонавти, вещици, цигани и вампири. Трио в мечешки костюми пееше от маса на маса за радост на децата с изплескани от пиците лица. В страничните зали по-големите деца се занимаваха с видеоигри и електронното им бръмчене, жужене и звънтене пригласяше на мечките-певци и на детските крясъци.

— Лудница — въздъхна Крис.

На входната врата ги посрещна домакинът на име Доминик, младши съдружник на Дебелия Джак. Доминик беше висок, мъртвешки блед, с тъжни очи и изглеждаше съвсем не на място сред престореното веселие. Лора повиши глас да надвика шума, попита за Дебелия Джак и добави:

— Обадих се предварително. Аз съм старата позната на майка му. С тези думи се намекваше, че посетителят иска оръжие, а не пица. Доминик се беше научил да говори ясно в шумотевицата без да крещи:

— Като че ли сте идвали и преди.

— Добра памет — потвърди Лора. — Преди една година.

— Моля последвайте ме — каза Доминик с гробовен глас.

Не се наложи да минат през вихъра на основната зала, което беше благоприятно, защото така се намаляваше вероятността някой от клиентите да забележи и да разпознае Лора. Минаха през странична врата в другия край на преддверието, откъдето тръгнаха по коридора покрай кухнята и склада към частния кабинет на Дебелия Джак. Доминик почука на вратата, покани ги да влязат, каза на Дебелия Джак: „Стари познати на майка ви“, после остави Лора и Крис насаме с едрия мъж.

Дебелия Джак приемаше прякора си сериозно и се стараеше да го оправдае. Беше среден на ръст и тежеше над двеста фунта. Огромният сив анцуг му стоеше опънат като гимнастическо трико. Приличаше на дебелака от снимките с магнитно прикрепяне, които човек на диета можеше да залепи на хладилника, за да се уплаши от яденето, но всъщност приличаше на самия хладилник.