Телма пристъпи вътре, здраво притисна в прегръдка Крис и отговори:
— Е, много ти благодаря. Ами ако аз ти кажа, че си се родил със забележително грозен нос, но не можеш да се отървеш от него, пък аз винаги мога да махна перуката? А? Какво ще кажеш тогава?
Крис се изкиска:
— Нищо. Защото знам, че имам хубаво носленце.
— Хубаво носленце? Божичко, детенце, имаш самочувствието на артист.
Тя го пусна, погледна Стефан Кригер, който седеше на стол близо до телевизора, после се обърна към Лора:
— Шейн, видя ли с каква барака дойдох? Не съм ли луда? Като влизах в моя „Мерцедес“ си казах: „Телма, (аз се обръщам към себе си така), Телма, казвам, няма ли да привлечеше вниманието на куцо и сляпо в онзи мърляв мотел, като се появиш с кола за шейсет и пет хиляди долара?“. Затова опитах да взема назаем колата на иконома, но знаеш ли какво кара той? „Ягуар“. Бевърли Хилз май се е превърнал в „Зоната на здрача“. Наложи се да взема пикапа на градинаря. И ето ме тук. Нещо да кажеш за маскировката?
Носеше ситно къдрава руса перука, по която блестяха дъждовни капчици, очила с рогови рамки и изкуствени челюсти с обратна захапка.
— Така си по-хубава — засмя се Лора.
Телма измъкна изкуствените зъби:
— Виж какво, след като намерих тази невзрачна кола, сетих се, че и аз самата мога да привлека внимание — нали съм известна звезда. И тъй като журналистите вече изровиха факта, че сме приятелки и се опитаха да ми зададат някои хапливи въпроси за тебе, прочутата писателка с автоматите, реших да дойда инкогнито — тя хвърли чантата и изкуствените зъби на леглото. — Така трябваше да изглежда един мой нов образ в нощната програма, пробвах около осем пъти да го играя в „Бали“ в Лас Вегас. Образът беше пълен провал. Публиката плюеше по мене, Шейн, извикаха охраната на казиното, опитаха се да ме арестуват, отричаха правото ми да живея на една и съща планета с тях — о, бяха много груби, Шейн, бяха… Изведнъж тя прекъсна словесния поток по средата и избухна в плач. Хвърли се към Лора и я прегърна:
— Божичко, Лора, изплаших се, толкова се изплаших. Като чух новината за Сан Бернардино, автоматите, гледката в дома ти край Биг Беър, помислих, че ти… или може би Крис… така се разтревожих.
Прегърнала Телма също толкова здраво, Лора и каза:
— Всичко ще ти разкажа, но главното е, че сме добре и според нас знаем как бихме могли да се измъкнем от тази дупка.
— Защо не ми се обади, глупава патко?
— Но аз ти се обадих!
— Чак тази сутрин! Цели два дена след като те разнесоха по всички вестници. Едва не полудях.
— Съжалявам. Трябваше да позвъня по-рано. Просто не исках да те намесвам, ако е възможно.
Телма неохотно я пусна.
— Аз съм неизбежно, дълбоко и безнадеждно намесена, идиотка такава, защото и ти си вътре.
Тя извади книжна кърпа от джоба на велуреното яке и избърса очите си.
— Имаш ли още една? — попита Лора.
Телма и подаде кърпичка и двете се издухаха.
— Преследват ни, лельо Телма — каза Крис. — Не е лесно да поддържаш връзка с хората, когато бягаш.
Телма пое дълбоко въздух на пресекулки и попита:
— И така, Шейн, къде държиш колекцията отрязани глави? В банята? Разбрах, че си забравила една в Сан Бернардино. Мърлява работа. Това ново хоби ли е или винаги си ценяла красотата на човешката глава, необременена от досадни израстъци?
— Искам да те запозная с един човек — каза Лора. — Телма Акерсън, това е Стефан Кригер.
— Приятно ми е — каза Телма.
— Извинете ме, че не мога да стана — обясни Стефан. — Все още се възстановявам.
— Ако вие ме извините за перуката, аз мога да извиня всичко.
После Телма се обърна към Лора:
— Същият ли е, който си мисля, че е?
— Да.
— Твоят пазител?
— Да.
Телма се приближи до Стефан и му лепна две мокри целувки по бузите:
— Нямам представа откъде идвате или кой по дяволите сте, Стефан Кригер, но ви обичам за всички пъти, когато сте помагали на моята Лора — Тя отстъпи назад и седна в края на леглото до Крис. — Шейн, този мъж тука е разкошен. Погледни го какво парче. Изглежда точно както би трябвало да изглежда един ангел-пазител.
Стефан видимо се смути, но нищо не можеше да спре Телма:
— Страшен си, Кригер. Искам да науча всичко за тебе. Но първо ето ти парите, за които помоли, Шейн.
Телма отвори голямата си чанта и извади дебела пачка стодоларови банкноти. Лора започна да брои парите и възкликна:
— Телма, помолих те за четири хиляди. Тук има поне два пъти по толкова.
— Десет или дванайсет хиляди, струва ми се — Телма намигна на Крис и каза. — Когато моите приятели са бегълци, аз настоявам те да пътуват в първа класа.
Телма изслуша разказа, без да изрази никакво недоверие. Стефан беше изненадан от способността и да възприема нещата каквито са, но тя обясни:
— Ей, след като си живял в Макилрой и Касуел Хол, нищо на този свят не може да те изненада. Пътешественици във времето от 1944 година? Ха! В Макилрой можех да ти покажа една жена с размери на диван, която носеше дрехи от плат за долнопробна тапицерия и получаваше солидна заплата, за да се отнася със сирачетата като към вредни насекоми. Ето това е чудо.