Светкавица

Клитман се беше упражнявал с автомата. Към оръжието се отнасяше с такава любов, каквато можеше да прояви към човешко същество. Единственото, което го тревожеше, беше фактът, че марката беше израелско производство, продукт на шайка евреи. От друга страна, след броени дни новите директори на института вероятно щяха да одобрят въвеждането на „Узи“ в света на 1044 година и въоръжените с него германски войници щяха по-успешно да отблъскват непълноценните орди, които искаха да свалят фюрера. Клитман погледна часовника на пулта за управление на вратата и видя, че са изминали седем минути, откакто изследователската група бе тръгнала за Калифорния на петнадесети февруари 1989 година. Беше им възложено да проучат официалните данни, главно стари броеве на вестници, за да разберат дали Кригер, жената и момчето са били открити и задържани от полицията за разпит в месеца след престрелките край Биг Беър и Сан Бернардино. После щяха да се върнат в 1944 година и да кажат деня, часа и мястото, където можеха да се намерят Кригер и жената. Тъй като всеки пътешественик във времето се връщаше точно единадесет минути след отпътуването, независимо от продължителността на престоя, Клитман и неговия патрул трябваше да изчакат само още четири минути.

2.

Дванадесети януари 1989 година, четвъртък, беше тридесет и четвъртия рожден ден на Лора, който прекараха в същата стая в мотела „Синята птица на щастието“. Стефан имаше нужда от още един ден почивка за възстановяване на силите и за да може пеницилинът да си свърши работата. Трябваше му също време за размисъл: налагаше се да разработи план за разрушаване на института, а проблемът беше достатъчно заплетен и изискваше дълги часове напрегнато съсредоточаване.

Дъждът беше спрял, но небето изглеждаше изранено, отекло. В прогнозата за времето се говореше за нова буря към полунощ.

Гледаха местните новини по телевизията в пет часа и видяха репортаж за Лора, Крис и загадъчния ранен, когото бяха завели при доктор Бренкшоу. Полицията продължаваше да я издирва. Най-доброто предположение при създалото се положение беше, че търговците на наркотици, убили нейния съпруг, сега преследват нея и сина и или защото се страхуват да не ги разпознае при очна ставка в полицията, или защото самата тя по някакъв начин е замесена в търговия с наркотици.

— Мама да търгува с наркотици? — каза Крис, обиден от клеветата. — Какви негодници!

В Биг Беър и Сан Бернардино не бяха открили трупове, но една сензационна вест гарантираше, че средствата за масова информация ще продължат да се интересуват от случая. Репортерите бяха научили, че и на двете места е открита много кръв и че в алеята зад къщата на Бренкшоу между две боклукчийски кофите намерена отрязана мъжка глава.

Лора си припомни как мина през портала от секвоя в двора на Картър Бренкшоу, видя втория стъписан въоръжен мъж и стреля с автомата. Откосът го улучи в гърлото и главата н още тогава си бе помислила, че силният огън сигурно го е обезглавил.

— Оцелелите есесовци са натиснали копчето за връщане върху колана на мъртвия — обясни Стефан, — и са изпратили трупа обратно.

— А защо без главата? — попита Лора, отвратена от темата и все пак твърде любопитна, за да преглътне въпроса.

— Трябва да се е търкулила встрани от тялото, между кофите за боклук — каза Стефан, — и не са могли да я намерят в тези няколко секунди, които са имали на разположение. Ако я бяха намерили, щяха да я сложат върху трупа и да я затиснат с ръцете. Всичко, което пътешествениците във времето носят, отива заедно с тях. Но с приближаващите сирени и в мрака на алеята… не са имали време да намерят главата.

Крис, от когото би могло да се очаква да се въодушеви от странните усложнения, беше притихнал на стола, седнал с кръстосани крака. Може би отвратителният образ на отрязаната глава беше направил присъствието на Смъртта по-реално за него, отколкото насочената срещу него стрелба.

Лора нарочно го прегърна и нежно го увери, че ще преживеят всичко това заедно и невредими. Прегръдката обаче за нея бе не по-малко нужна, а ободрителните думи може би звучаха донякъде изкуствено, защото самата тя все още не беше убедена, че ще победят.

За обяд и вечеря пак купи храна от отсрещния китайски ресторант. Предната вечер никой от персонала не я беше разпознал нито като прочутата писателка, нито като бегълката, затова там се чувстваше сравнително спокойна. Струваше и се глупаво да отиде другаде и да рискува да я познаят.