Светкавица

— Съдбата се бори за възстановяване на първоначалния модел — каза Стефан в мрака. — Когато бяхте осемгодишна, аз застрелях наркомана, не му позволих да ви изнасили и да ви убие, но съдбата неумолимо ви сблъска с друг педофил, който беше и потенциален убиец. Уили Шийнър. Глиста. Но съдбата беше предопределена също да станете писателка, и то известна, да предадете на света същото послание, независимо от моята намеса в промените на вашия живот. Този модел беше благоприятен. Има нещо страховито и все пак успокояващо в начина, по който някаква сила се мъчи да възстанови нарушените предначертания на съдбата едва ли не има някакъв смисъл във вселената, нещо, което, въпреки че ни налага страдания, можем да наречем Бог.

Известно време слушаха как дъждът и вятърът се мъчат да изметат света отвън.

Лора продължи:

— Но защо не ме отървахте от Глиста?

— Една нощ го причаках в неговата къща…

— Здраво го бяхте набили. Да, знаех си, че сте вие.

— Набих го и го предупредих да не ви закача. Казах му, че следващият път ще го убия.

— Но побоят само го настърви още повече. Защо не го убихте веднага?

— Трябваше. Но… не зная. Може би бях видял прекалено много убийства и бях участвал в достатъчно… Просто се надявах, че поне веднъж убийството ще е излишно.

Лора се замисли за неговия свят на война, концлагери, геноцид и разбра защо се е надявал да избегне убийството, въпреки че Шийнър едва ли бе заслужавал да остане жив.

— А когато Шийнър ме последва в къщата на Докуайлърови, защо не бяхте там да го спрете?

— Следващият път, когато надникнах в живота ви, бяхте на тринайсет години и вече сама се бяхте справили с Шийнър и бяхте оцелели, затова реших да не се връщам назад и да го убивам вместо вас.

— Аз оцелях — каза Лора, — но Нина Докуайлър не можа. Може би ако не се беше върнала у дома и не беше видяла кръвта, трупа…

— Може би — отговори Стефан, — а може би не. Съдбата се бори с всички сили да възстанови предначертания модел. Може би тя така или иначе щеше да умре. Освен това, аз не можех да ви предпазвам от всеки удар, Лора. Щяха да ми потрябват най-малко десет хиляди пътувания във времето, за да направя това. Вероятно такава намеса нямаше да е полезна за вас. Без житейски трудности, може би нямаше да се превърнете в жената, в която се влюбих.

Настъпи мълчание. Лора слушаше вятъра, дъжда. Слушаше ударите на сърцето си. Най-накрая проговори:

— Аз не ви обичам.

— Разбирам.

— Мисля, че би трябвало, поне малко.

— Но вие всъщност не ме познавате.

— Може би никога няма да мога да ви обикна.

— Зная.

— Въпреки всичко, което сте направили за мене.

— Зная. Но ще поживеем… е, винаги има време.

— Да — отговори Лора, — струва ми се, че винаги има време.

ГЛАВА ШЕСТА НОЩЕН СПЪТНИК

1.

На осемнадесети март 1944 година, събота, в главната лаборатория на приземния етаж на института оберщурмфюрер от СС Ерих Клитман и неговата група от трима отлично обучени мъже се подготвяха за скок в бъдещето да ликвидират Кригер, жената и момчето. Бяха облечени така, че да минат за преуспяващи млади калифорнийци от 1989 година: раирани костюми от Ив Сен Лоран, бели ризи, тъмни вратовръзки, черни обувки „Бали“, черни чорапи и слънчеви очила „Рей Бан“, ако се случеше такова време. Бяха им казали, че в бъдещето това се нарича „външност на силните“. Клитман не знаеше какво точно означава израза, но му харесваше как звучи. Дрехите бяха купени в бъдещето от сътрудници на института при предишни пътувания. Нищо по тях, чак до бельото, не беше анахронизъм. Четиримата носеха също дипломатически куфарчета „Марк Крос“ — елегантен модел от телешки бокс с позлатени закопчалки. И те бяха донесени от бъдещето, както и модифицираните автомати „Узи“ и резервните пълнители, натъпкани в куфарчетата.

Група сътрудници от института бяха посетили Съединените щати в годината и месеца, когато Джон Хинкли извърши покушение срещу Роналд Рейгън. Те гледаха филма за нападението по телевизията и силно впечатление им направи автоматичното оръжие в дипломатическите куфарчета на агентите от тайните служби. Само за една-две секунди агентите успяха да извадят автоматите и да ги приготвят за стрелба. Сега вече автоматът „Узи“ не само беше на въоръжение в много армии и полиции в 1989 година, но и представляваше предпочитано оръжие на пътуващите във времето есесовски командоси.