Светкавица

В края на вечерята, когато Лора разчистваше, Крис извади два малки шоколадови кейка с по една жълта свещ. Беше купил пакет сладкиши и кутия свещички за рожден ден в супермаркета „Ралфс“ още предната сутрин, но ги беше крил досега. Много тържествено той донесе кейковете от банята, където тайно бе забучил и напалил свещите. Златистите отражения на двете пламъчета проблясваха в очите му. Крис се усмихна широко като видя, че е изненадал и възхитил Лора. Всъщност тя с мъка сдържаше сълзите. Беше трогната, че дори в плена на страха, сред опасностите, Крис се беше сетил за рождения и ден и искаше да я зарадва. Помисли, че това именно е същността на отношенията между майки и деца. Тримата си разделиха кейковете. Освен това с храната в ресторанта им бяха загънали пет банички с късмети. Облегнат на възглавниците в леглото, Стефан разчупи своята баничка:

— О, да беше така: „Ще живеете във време на мир и изобилие“.

— Може и да се окаже вярно — каза Лора. Тя отвори нейното парче и измъкна листчето хартия. — А-а, мисля, че ми стига толкова: „Приключението ще бъде ваш спътник“.

Крис разчупи своята баничка, вътре нямаше листче, никакво късметче. Страх трепна в душата на Лора, сякаш празната баничка вещаеше, че за него няма бъдеще. Суеверни глупости. И въпреки това не можа да подтисне внезапната тревога.

— Ето — каза тя и бързо му подаде останалите две банички. — Щом като нямаш късметче в тази, значи ти се полагат две…

Крис погледна в първата, прочете листчето наум, засмя се и после го повтори на глас: — „Ще постигнете слава и богатство“.

— Като станеш безсрамно богат, ще ме гледаш ли на стари години? — попита Лора.

— Разбира се, мамо…, Стига да ми готвиш, особено зеленчукова супа.

— Ще караш бедната си стара майчица да си изкарва хляба?

Стефан Кригер се усмихна на шегите на Лора и Крис и се обади:

— Упорит клиент, нали?

— Сигурно ще ме кара да мия подове чак до осемдесетгодишна възраст — каза Лора.

Крис разчупи втората баничка.

— „Ще имате приятен живот с дребни удоволствия — книги, музика, изкуство“.

Нито Крис, нито Стефан не забелязаха, че двата късмета съдържаха противоположни, взаимно изключващи се предсказания, което донякъде потвърждаваше зловещото значение на празната баничка.

„Хей, Шейн, ти полудяваш наистина“, помисли Лора. „Това са само късметчета. Всъщност те не предсказват нищо“.

След няколко часа, когато лампите бяха угасени и Крис беше заспал, Стефан заговори Лора в мрака:

— Измислих план.

— Начин да разрушим института?

— Да. Но е много сложен и ще ми трябват много неща. Не съм съвсем сигурен… обаче подозирам, че някои от тях не могат да се купят от частни лица.

— Мога да ви доставя всичко, от което имате нужда — уверено каза Лора. — Имам контакти. Всичко.

— Ще ни трябват доста пари.

— Ето това е проблем. Останаха ми само четиридесет долара, а не мога да отида в банката да тегля пари, защото това ще се регистрира…

— Да. Ще ги доведе право при нас. Има ли някой, на когото вярвате и който ви вярва, някой да ви даде много пари и да не казва никому, че ви е виждал?

— Знаете всичко за мене — каза Лора, — значи знаете за Телма Акерсън. Но, за Бога, не искам да забъркам и нея. Ако нещо и се случи…

— Може да се уреди без никакъв риск за нея — настоя Стефан.

Отвън обещаният дъжд рукна с внезапна сила.

— Не — отговори Лора.

— Но тя е единствената ни надежда.

— Не.

— Откъде иначе можете да намерите пари?

— Ще измислим друг начин, който не изисква толкова средства.

— Какъвто и да е планът, пари ще ни трябват. Вашите четиридесет долара няма да стигнат и за един ден. А аз нямам нищо.

— Няма да изложа Телма на опасност — твърдо се възпротиви Лора.

— Казах ви, можем да се справим без никаква опасност, никакъв…

— Тогава сме победени — мрачно заключи Стефан.

Лора се заслуша в дъжда, който и се стори като тежък рев на изтребители от Втората световна война, после като шум на полудяла, скандираща тълпа. Най-сетне тя проговори:

— Дори да го уредим без никакъв риск за Телма, какво ще стане, ако СС я следи? Не може да не знаят, че тя е най-добрата ми приятелка, единствената истинска приятелка. Защо да не изпратят една от групите си в бъдещето само да наблюдават Телма с надеждата, че тя ще ги доведе при мене?

— Защото това е излишно обременителен начин да ни открият — каза Стефан. — По-лесно е да пращат групи в бъдещето, през февруари тази година, после март, после април, месец след месец, за да проверяват вестниците, докато видят къде ще се появим за пръв път. Всяко от тези пътувания ще трае само единадесет минути в тяхното време, запомнете, то става бързо: методът е почти сигурен и ще задейства рано или късно, защото едва ли ще се крием до края на живота си.

— Ами…

Стефан търпеливо изчака. После каза:

— Вие двете сте като сестри. И ако не можете да се обърнете за помощ към сестра си в момент като този, към кого можете да се обърнете, Лора?

— Ако Телма може да ни помогне, без да я излагаме на опасност… мисля, че трябва да опитаме.

— Първата ни работа утре сутринта — каза Стефан.