Светкавица

Очевидно произходът на Стефан я беше впечатлил, клопката, в която бяха попаднали, я смрази и слиса, но даже при тези обстоятелства тя си оставаше Телма Акерсън — винаги готова да се посмее на всичко. В шест часа пак сложи изкуствената челюст и излезе да купи ядене от мексикански ресторант.

— Когато бягате от закона, трябва да се тъпчете с боб, храна за мъжки момчета.

Върна се с овлажнени от дъжда кесии, пълни с най-разнообразни мексикански ястия. Извадиха яденето върху долната половина на леглото, Телма и Крис се разположиха на другата половина, а Лора и Стефан седнаха на столове до леглото.

— Телма — каза Лора, — тук има достатъчно храна за десетима.

— Реших, че ще стигне за нас и за хлебарките. Ако не се бяхме сетили за хлебарките, те можеха да се озлобят, да излязат навън и да преобърнат пикапа на моя градинар. Ама не можете да се оплачете от липса на хлебарки! Искам да кажа, че изискано място като това без хлебарки ще е като хотел „Бевърли Хилз“ без дървесните плъхове.

Докато се хранеха, Стефан обясни своя план за затваряне на вратата и разрушаване на института. Телма го прекъсваше с остроумия, но когато той свърши, каза сериозно:

— Това е много опасно, Стефане. Толкова е дръзко, че граничи с глупостта може би.

— Няма друг начин.

— Разбирам — каза Телма.

— И какво мога да направя?

Крис спря преди да си натъпче устата с царевични пръчици и обясни:

— Ще трябва да ни купиш компютър, лельо Телма.

Лора допълни:

— Персонален компютър „Ай Би Ем“, най-добрия модел, същия като моя у дома, за да мога да използвам програмите. Нямаме време да разучаваме нова машина. Всичко съм ти записала. Мисля, че и аз бих могла да го купя с парите, които ми даде, но ме е страх да се показвам на прекалено много места.

— Освен това ще ни трябва подслон — каза Стефан.

— Не можем да останем тук — обади се Крис, явно доволен, че участва в разговора, — особено, ако работим с компютъра. Камериерката ще го види, колкото и да се стараем да го крием и ще се разприказва, защото е необичайно на такова място да се крият хора с компютър.

Стефан продължи:

— Лора ми каза, че с мъжа ти имате още една къща в Палм Спрингз.

— Имаме къща в Палм Спрингз, вила в Монтърей, още една вила в Лас Вегас и няма да се учудя, ако се окажем собственици или акционери на частен вулкан на Хавайските острови. Съпругът ми е твърде богат. Затова можете да избирате. Моите къщи са и ваши. Само да не използвате хавлиените кърпи да лъскате джантите на колата и ако се наложи да дъвчете тютюн и да плюете по подовете, гледайте да уцелвате ъглите.

— Струва ми се, че къщата в Палм Спрингз е идеална — каза Лора. — Казвала си ми, че е доста уединена.

— Дворът е голям, има много дървета, съседите също са в шоубизнеса, много са заети и нямат навик да се отбиват на кафе. Никой няма да ви безпокои.

— Добре — съгласи се Лора. — Има още няколко неща. Ще ни трябват дрехи, удобни обувки и някои предмети от първа необходимост. Направила съм списък с размерите и всичко останало. Разбира се, като свърши всичко това, ще ти върна парите, които ми даде и ще възстановя разходите за компютъра и другите неща.

— Къде ще ходиш, че да не ги върнеш, Шейн? С четиридесет процента лихва. Седмично. Сложна почасова лихва. Плюс детето. Твоето дете ще стане мое.

Крис се засмя:

— Моята леля от Мексико.

— Няма да остроумничиш толкова като станеш мое дете, Кристофър Робин. Или най-малкото ще ми казваш маминка, господинчо!

— Маминка, госпожо — каза Крис и козирува.

В осем и половина Телма се приготви да излезе със списъка за покупки, който бе написала Лора и данните за компютъра.

— Ще се върна утре следобед, веднага щом свърша — каза тя и прегърна за довиждане Лора и Крис.

— Наистина ли сте в безопасност тук, Шейн?

— Мисля, че да. Ако бяха разбрали, че сме тук, щяха вече да са се появили. Стефан каза:

— Не забравяй, Телма, че те са пътешественици във времето. След като открият къде се укриваме, могат просто да пристигнат в момента, когато ние идвахме насам. Можеха даже да ни причакат, когато дойдохме в мотела в сряда. Това, че толкова дълго стоим тук необезпокоявани, е почти сигурно доказателство, че нямат данни за сегашното ни убежище.

— Свят ми се зави — каза Телма. — А аз си мислех, че четенето на договори с някое голямо студио е сложно нещо!

Тя излезе в мрака и дъжда. Все още носеше перуката и роговите очила, но беше пъхнала изкуствените зъби в джоба. Потегли с пикапа на градинаря. Лора, Крис и Стефан я гледаха през големия прозорец. Стефан каза:

— Тя е необикновена жена.

— Наистина — отговори Лора. — Опазил ме Бог да съм я изложила на опасност.

— Не се тревожи, мамо — обади се Крис. — Леля Телма е яка като катър. Тя винаги казва така.

* * *

Същата вечер в девет часа, малко след като Телма си тръгна, Лора отиде при Дебелия Джак в Анахайм. Дъждът не беше вече пороен, но не спираше. Асфалтираният път проблясваше в сребристо черно и канавките се препълваха с вода, която приличаше на нефт на странната светлина на уличните натриеви лампи. Пропълзяваше мъгла — не с тихи котешки стъпки, а като виеща се по корем змия.